ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (686.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН

ПЛОВДИВЧАНИН (686.)

  Да не са илюзиите и любовта, животът е суета и печал, много печал. – Аноним (1947)

    31 dec. 1967/1968

ПЛЕТИВОТО

Дебелата жена плете чорапи

под цъфнало дърво.

От синьото небе спокойно капят

лъчи – като жито. 

От ведрината с вик се втурват

безброй деца по птичи път.

По възвишенията пъплят

годините, потънали във пот.

 

Дебелата жена плете чорапи.

Чорапи... цял живот!

И все около нея скачат

неражданите й деца. 

А радостно и неусетно,

накуцвайки, дотичва Старостта.

Мъжът оставя стария велосипед

върху дървата, в двора наредени,

и казва:

– По дяволите твоите чорапи!

По дяволите твоите чорапи!

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 8 avg. 2021

–––

* От сб. "Сутрин рано" (1983). Текстът е от зимата на 1967-1968 г., когато живеех като студент, тъкмо излязъл от казармата, в сутерена на едноетажна къща у гласовити хазяи, едни шопи в кв. Герена, на ул."Георги Гачев" № 20. У съседите цял ден по двора шеташе със запретнати ръкави и една дебеланка. Тема са безплодните усилия да сътвориш нещо, с такава идея го писах в една от трите читални на Университета или на масата в мазето на шопите. Бел.м.,tisss.