вторник, 22 ноември 2016 г.

Ars Poetica – ХЕЙ, МОМИЧЕ

ХЕЙ, МОМИЧЕ


Не съм във първа младост вече,
времето ми май изтече.
Хей, момиче!

Не съм дори във втора младост,
че и възрастта е гадост.
Хей, момиче!

Как мечтал съм да те срещна –
нежна, дива и гореща...
Хей, момиче!

Но кажи какво да правя –
любовта се не забравя.
Хей, момиче!

Днес противен съм на всички,
няма кой да ме обича.
Хей, момиче!

Ала щом съм жив и дишам,
стихове щом още пиша,
хей, момиче! –

ще си мисля, ще сънувам,
че със тебе се целувам...
Хей, момиче!

И когато падне мракът,
хлопне ли над мен капакът,
даже в гроба си студен
ще повтарям тоз рефрен:
Хей, момиче!


Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година

Plovdiv, 13 jan. 2011 – edited 22 noe. 2016

Ars Poetica – ПОХЛОПА НЯКОЙ

– Кой хлопа в този късен час?
– Аз хлопам – каза Финдли.
– Върви си! Всички спят у нас!
– Не всички! – каза Финдли...
*

ПОХЛОПА НЯКОЙ

– Похлопа някой. Боже мили, защо на моята врата?
Навярно сбъркал, ще отмине. Тъй мрачна е нощта!

– Дъждът съм аз, какво те плаши! Ела ми отвори,
сложи на масата две чаши. Знам хиляди игри.


– Не ми е време да играя, а и за пръв път чувам дъжд
наоколо да се мотае, да ми говори с глас на мъж.

– Добре де, Вятърът съм, който сред клоните отпред шуми
и в процепите като коте проплаква в твойте сиви дни.


– Върви си, няма да отворя. Не знам защо си още вън,
когато всички свестни хора спят своя нощен сън.

...И не отвори. И отмина случайният неканен гост.
Кой беше – ще виси с години пред нея простият въпрос,

че бе дъждовна нощ такава, безлунна и студена бе.
Нечакана ни се явяваш, любов, със мирис на Небе.



Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година

Plovdiv, 9 maj 2008 – edited 22 noe. 2016
_____
* Из "Финдли", Робърт Бърнс (1759
-1796)
.
– Кой хлопа в този късен час?
– Аз хлопам – каза Финдли.
– Върви си! Всички спят у нас!
– Не всички! – каза Финдли.

– Не зная как си се решил...
– Реших се – каза Финдли.
– Ти май си нещо наумил.
– Май нещо – каза Финдли.

– При  тебе ако дойда вън...
– Ела де! – каза Финдли.
– Нощта ще минем и без сън.
– Ще минем! – каза Финдли.

– При мен да дойдеш, току-виж...
– Да дойда? – каза Финдли.
– И утре, знам, ще тропаш пак.
– Ще тропам! – каза Финдли.

– Ще ти отворя, ала чуй...
– Отваряй!...– каза Финдли.
– Ни дума някому за туй.
– Ни дума! – каза Финдли.

Превод: Владимир Свинтила

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)   Роденият във Врабево, селце нейде сред Троянския балкан Николай Заяков (1940-2012) * – поет и колег...