понеделник, 15 юни 2015 г.

Ars Poetica - ГОРЧИВАТА ЧАША

…Джени зъзне цяла, Джени
пламва изведнъж.
Бърза, мокра до колени,
в цъфналата ръж…

Из „В цъфналата ръж”, Робърт Бърнс (1759-1796)

ГОРЧИВАТА ЧАША 

Тича хубавата Джени. Цялата е вир-вода.
А ръжта е до колени. И вали дъждът...

Ах, дали ще я дочака оня мъж любим!
Над полето пада мракът, над селцето 
 дим.

И една самотна врана, сгушила се в храст,
там на пътя й застана и с човешки глас

дрезгаво изграчи, значи, стресна я дори:

 Мила Джени, ах, глупаче! Я, за миг поспри,

твоят мил целува друга в тая киша с дъжд.

Трябва да си малко луда да търчиш по мъж –

мъж, за чийто ласки нежни глупави жени
падат в свойте тънки мрежи, влюбени, сами.


Чу я Джени. Запъхтяна, даже и не спря.
И оная черна врана се стопи в дъжда.

А селцето, към което Джени продължи,
ще я срещне там проклето със торба лъжи.


Истината се узнава в някой кишав ден, 
че е любовта такава, ако питат мен.


Plovdiv, 6 sept. 2009 – redact. 15 uni 2015 

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)   Роденият във Врабево, селце нейде сред Троянския балкан Николай Заяков (1940-2012) * – поет и колег...