Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

събота, 9 март 2019 г.

НАДЖМИ

НАДЖМИ

Бе русоляв Наджми, свенливият Наджми,
за турчин, мислех, трябва да е черен,
а той бе рус и луничав дори,
когато търсех си приятел верен.
Припалвахме преди да стане пет
и тръгвахме със двата беларуса:
аз – килнал нимбата на слаб поет,
а той – пред мен развял косата руса.

В онази добруджанска мараня
с две стари ремаркета из браздите
с по седем пласта бали и назад
по осем курса дневно съм отчитал.
И после в Гурково, в едно кръчме
ракия пиехме в големи чаши –
Наджми във ъгъла и насаме,
а аз естествено сред хора наши.

Тъй гласовити, сладкодумни, тез
омесени от глина добруджанци,
говореха за Българската чест,
за песни, за моми и за поганци...
О, как съм се гордеел дружно с тях,
гърди издувал съм и песни пял съм,
а после посред облаци от прах
в Тригорци се завръщахме пияни!

Три дни преди рождения ми ден
за малко с трактора да се претрепя
и "нашите" минаваха край мен,
че всеки норма гонеше нелека.
Наджми тогаз единствено дойде,
подаде ми ръка като приятел
и онова разбито ремарке
извлякохме със него от браздата.

Седяхме дълго двамата в нощта
и кротко той живота си разказа:
при мил любовник – скъпата жена,
а той – със три дечица сам наказан.
Не рече лоша дума, не прокле,
в смирението нямаше покруса...
Обгърнал го с ръка през рамене,
по-свой до днес аз друг не съм почувствал.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, ~ 2007 – edited by 9/10 mar. 2019
–––
* Туркиня врачка ми беше предсказала, че около трийсетата си година ще имам премеждие, което може да ми сложи край на живота. Текстът е по действителен случай. По средата на четирикилометровия път между Гурково и Тригорци щеше да има знак, че на онова място на 4 август, три дни преди да навърши своите трийсет се пребил някакъв млад глупак от Пловдив, дошъл да се мери с коравите добруджанци. Освен за трите хлапенца, съседът в Тригорци Наджми се грижеше и за болнавата си майка. Бел.м., tisss. 

ПОСВЕЩЕНИЯ

В чест на двама мои духовни братя – 
Мишо Берберов и Данко Кръчмаров*,
и за мой кеф 

ПРЕД ЧУДОТО НА ИЗГРЯВАЩИЯ ДЕН

Пред чудото на изгряващия ден,
ти оживяваш, приятелю, пред мен
И нищо че Смъртта те покоси,
ветрецът чувствам в твоите коси,
приятелското рамо със сърце усещам
при толкова брътвеж и тъжни срещи.
Илюзиите в нас изчезват като дим,
ала приятелят е тъй необходим,
особено когато съм разочарован –
да го усещам като жест и слово,
тъй върху рамото ми сложил длан,
към бъдното заничащ замечтан
и аз – по-малкият духовен брат,
да гледам любопитен грешния ни свят,
и аз от обич да говоря, да се смея
като самотен изпращач на кораби от кея.

ПРИБИРАМЕ СЕ
ОТ БАЛЧИК

Дванайсет километра от Балчик
сред орното разкаляно поле
край острови прораснал ечемик,
под гларуси с разперени криле
вървяхме с Данко, слънцето едва
пробиваше, ръмеше ситен дъжд
и в залезна печална синева
светкавица се стрелне неведнъж.
Блестеше мокър пресният асфалт,
говорехме за вино и жени,
за някой старец, Богу дух предал
в онези тъжни февруарски дни;
край нас нарядко гуми просвистят –
шофьор ни махне, сякаш дава знак
да ни откара чак накрай света,
заспиващ бързо в падащият мрак.
Разбира се, отказваме – вървим,
докато Гурково току пред нас
изникне из мъглата в светлинки.
Животът се стопява като фас.

БОЛИ ЛИ Я 
КОСЕНАТА ТРЕВА

Боли ли я косената трева –
нима очакваш нещо да ти каже,
вдигни очи, виж тази синева
в тъгата как ни прави снажни,
през колко стръвни зими и до днес
пренесохме товара си човешки...
Да съди който ще, но и злочест,
ще ми прости тревата всички грешки;
в ухание от нежен хлорофил,
лице в калта заровил, пак ще зная,
че на косената трева съм бил
един от синовете й докрая.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, ~ 2007 – edited by 9/10 mar. 2019
–––
* Михаил Берберов (1934-1988) и Йордан Кръчмаров (1948-1986), бел.м., tisss

ТАКА ПОЗНАТО

ТАКА ПОЗНАТО

Така познато е човек да пожелае
да бъде влюбен, приласкан
с прегръдка и милувки,
дори с единствен поглед мил поне;
и горкият
като не му се удава,
сълзи размазва, мрази, квака, издъно покрусен,
дано го забележи някой и го прокълне поне.

Човеко сдържан, мълчалив, угрижен, тъжен

о, ти
изящна нежна катедрала от сърдечна болка,
от изгрева до залеза със шлейф от прахоляк
от пътищата, пеш пребродени,
и с ореол от светлина, струяща се от теб...
Къде ми се изгуби? 

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 24 avg. 2013 – edited by 9 mar. 2019