или ПЛОВДИВСКАТА ГЛАВНА (УЛИЦА)
В СЛЪНЧЕВ ЗИМЕН ДЕН
Декември се изниза сред празничната врява.
Не сняг, а скреж сребрее по крехките ели
и Градската градина отново е такава,
каквато си я знаем от детството, нали!
На припек изпълзели покрай Централна поща,
чешити и серсеми, и старчета дори
за футбол злостно спорят, на слънчице се пощят
и толкова са гневни - от тях хвърчат искри.
Врабците нафунели и гургулици сиви
навъртат се тъдява за някоя троха.
Художник шари важен, разгънал си статива.
Куп селянки гневят се на цветната леха.
Какви цветя сред зима! - ала одумват кротко,
че тез де – гражданята, земята не ценят...
Минава автобусът и изгладняла котка
като стрела се втурва сред оня свят пернат.
По „Гладстон” се задава с каручка Цариградски*
във кожен къс тиролски момчешки панталон,
на шията увесил транзисторно бръмкало
със вести най-ужасни, дошли чак от Сайгон.
Рояк хлапаци дръзки подскача и се киска,
и гледа завистливо как с жестове на граф
човекът със метличка плювалниците чисти
и няма по-обичан от него в тоя град.
Не сняг, а скреж сребрее по крехките ели
и Градската градина отново е такава,
каквато си я знаем от детството, нали!
На припек изпълзели покрай Централна поща,
чешити и серсеми, и старчета дори
за футбол злостно спорят, на слънчице се пощят
и толкова са гневни - от тях хвърчат искри.
Врабците нафунели и гургулици сиви
навъртат се тъдява за някоя троха.
Художник шари важен, разгънал си статива.
Куп селянки гневят се на цветната леха.
Какви цветя сред зима! - ала одумват кротко,
че тез де – гражданята, земята не ценят...
Минава автобусът и изгладняла котка
като стрела се втурва сред оня свят пернат.
По „Гладстон” се задава с каручка Цариградски*
във кожен къс тиролски момчешки панталон,
на шията увесил транзисторно бръмкало
със вести най-ужасни, дошли чак от Сайгон.
Рояк хлапаци дръзки подскача и се киска,
и гледа завистливо как с жестове на граф
човекът със метличка плювалниците чисти
и няма по-обичан от него в тоя град.
Пловдив, февруари-март 2008 - 1 януари 2014 година
__________* Един от талисманите на Пловдив от времето на моето детство и юношество (1954-65 г.), когато за любимеца на местните попрезрели актриси малоумния Мильо още се бъбреше шепнешком. В сравнение с благородника Цариградски...
Мильо, чиято бронзова фигура виси насред пловдивската Главна, е плебей. За Цариградски днес никой не се сеща. Може би защото времената са такива - ахмашки и просташки, времена на погром и гавра с достойнството ни на българи. Бел.м., Jores.
.jpg)
