Бил съм доверчив и разсеян, бил съм глупав и наивен, бил съм жесток с тарикати и малодушни навлеци, не заслужавали да им се дразня, но чувството за справедливост, наследство от майчиния ми джинс, от два заможни чорбаджийски рода – перущенския и калугеровския, клани през Април 1876, са ми ориентир да преценя кой стои отсреща. – Аноним (1947)
4 apr. 2016
МИНАЛО НЕСВЪРШЕНО НЕЗАБРАВИМО
КАК ДОНОСНИК – ДНЕС АНТИКОМУНИСТ, ТОПИЛ ЖЕНА СИ
През март на 1979 г. бъдещият най-изявен антикомунист на България пише жалба до Ленинско районно управление на МВР – София, че в апартамента, даден му под наем от Софийския народен съвет чрез БАН в жк Младост III, са докарали мокет без негово знание. Тъй като в другите апартаменти в блока докарали линолеум, а на него – мокет, Янков решава, че мокетът е получен по престъпен начин от жена му при съучастие на някой си доцент Никола Каменов, с когото госпожа Янкова имала интимни отношения. Милиционерите от РПУ-то се втурват да проверят сигнала, респектирани от факта, че жалбоподателят Янков се явява дясната ръка на другаря Ярослав Радев, който пък е дясна ръка на генералния секретар на БКП другаря Тодор Живков... След проверката от служителите на МВР по повод обвиненията от страна на злочестия Янко Янков се оказва, че по проектно-сметна документация в спалнята на всеки апартамент в блока трябвало да има паркет, но по липса на паркет строителите турили линолеум. Толкоз!
Бъдещият "Политзатворник № 1 на комунистическия режим" не се предава. Изпраща нов сигнал до МВР, че законната му съпруга носи златен пръстен, явяващ се предмет на валутна сделка. Милиционерите начеват ново разследване, което доказва, че няма нищо нередно: жена му си е купила пръстена от държавен магазин, ала не уведомила злочестия съпруг, че не били в добри отношения, и доносът за валутно престъпление не е потвърден. Жалко! Толкова се старал милият да натопи жена си, а резултат йок.
Заключение на господа милиционерите: "Прави впечатление, че докладната записка на др. Янко Николов Янков е написана емоционално – с употребата на силни изрази и обобщения, а резултатите от проверката разкриват, че случаят е елементарен".
АВТОБИОГРАФИЯ
на Янко Николов Янков
"Основното си образование аз съм завършил в родното си село, а средно във Втора политехническа гимназия в Михайловград. Като ученик в гимназията, бях член на ДК (дружинен комитет) на ДКМС. През това време активно участвувах в организационния живот на съществуващата тогава ДОСО (Доброволна организация за съдействие на отбраната), където се обучавах по радио-техника и радио-телеграфия и участвувах в редица състезания по популярния тогава радио-спорт (...). През 1961 г. бях награден с грамота от ГК на ДОСО и с друга грамота – от ОК на ДОСО. През същата 1961 г. бях награден със Специална грамота и от Централния комитет на ДОСО (...). През 1962 г., когато бях в XI клас на гимназията, по решение на ОК на ДОСО аз получих и званието "обществен инструктор на ДОСО", и ми беше възложено да обучавам група пионери по радиотелеграфия (…). През есента на 1962 г. постъпих в редовете на БНА, като по същото време бях заместник-секретар на Комсомолското дружество, а през втората година от службата ми в БНА бях избран за секретар. След отбиване на военната си служба през 1964 г., постъпих на работа в потребителната кооперация "Балкан" в с. Винище, окр. Михайловградски. За добра работа в кооперацията през май 1965 г. бях награден с предметна награда от Окръжния кооп. съюз и похвална грамота от ОК на ДКМС. Есента на 1965 г. постъпих на работа в СТЗ "Електроакустика", Михайловград. През 1966 г. станах член на Доброволния отряд на трудещите се за осигуряването на обществения ред към Щаба на ГК на ДКМС – Михайловград (…). През 1967 година, като кандидат-студент бях представен от ОК на БКП, от Окръжната прокуратура и от ОНС за приемане с предимство по специалност "Право", но тъй като по бал бях класиран първо за специалността "Българска филология", побързах и се писах във факултет "Славянски филологии", където бях избран за командир на Доброволния отряд във факултета и Факултетният комитет на ДКМС даде добра оценка на моята дейност през този период. През септ. 1968 г. се прехвърлих в специалност "Право" в Юридическия факултет на СУ "Климент Охридски“. През учебните 1970/71 и 1971/72 г. бях командир на Доброволния отряд във факултета. Участвувах и в дейността на научния кръжок по "Буржоазно-конституционно право". Под научното ръководство на члена на ЦК на БКП проф. д-р Ярослав Радев написах и публикувах две статии".
Антикомунистът Янко Янков дотолкова яко бленувал да се види член на БКП, че си подсигурил специални атестации и от секретаря по идеологията в Окръжния комитет на БКП – Михайловград. Който желае, да чете, пък и който желае – да му мисли, който иска (и може) – да си прави изводи. Относно "фалшифицираното" му досие: то може да се опише накъсо с израза "стремеж към щастие чрез служба на Партията".
Ухае като минало незабравимо, отнасящо се до т.нар. опозиция в днешна България, за т.нар. десни или антикомунисти. Колцина между тях са от типа на образа, на когото ченгетата сполучливо окачили прозвище "Смешник".* Част от неговото творчество.**
1)
Управление VI - ОТДЕЛ I - ОТДЕЛЕНИЕ III
Съобщава: агент Кирилов
Приел: ст.л-т Младенов на 3.II.1978 г. от 14 до 15 ч. в я/к "Липа"
Управление VI - ОТДЕЛ I - ОТДЕЛЕНИЕ III
Съобщава: агент Кирилов
Приел: ст.л-т Младенов на 8.II.1979 г. от 11,30 до 12,30 ч. в я/к "Липа"
Управление VI на ДС - Отдел III - Отделение
Съобщава: агент Кирилов
Приел: ст.л-т Младенов на 27.III.1978 г. от 11 до 12 ч. в я/к "Липа"
Най-прилежните измежду информаторите на бившата Държавна сигурност, обучени в школите на съветското КГБ, са представяни като еталон за интелект, достойнство и чест борци за духовност, вяра и демокрация. След Десети ноември на 1989 г. подобен род личности оглавиха политически организации, средствата за масова информация, банките, предприятията, накъсо, заеха възлови позиции в т.нар. демократична власт, написаха си героичната биография и мнозина измежду тях европейската дипломация припозна за свои в разградения двор България.
Случаят Янко Янков не е изключение, а кажи-речи, правило за успешна политическа кариера на самоотвержен, отдаден на която и да е власт махленски и университетски доносник, доживял до висш кадър на Републиката или висш служител в Европейския съюз, човек на Биг Брадър, склонен да изпълнява поръчки всякакви, същевременно от медиите да бъде представян в златиста розова светлина. Между другото, относно ДОСО авторът на статията за Янко Янков хич не е прав. Баща ми – бивш фронтовак, носеше значка на ДОСО върху ревера на коженото си яке, с което се състезаваше по мотокрос из улиците на Пловдив между 1952 и 1960 г. У дома – в избата получавахме вестник "Патриот"; и досега в избата на триетажната стара къща на ул. Янко Сакъзов има мухлясали връзки от вестник "Авто-мото" и вестник "Патриот" от онези години, научно-популярни списания за разни видове бойна техника. Как е замислена от БКП Доброволната организация за съдействие на отбраната (ДОСО) е едно, а как за хора като баща ми Дърводелеца мебелист – отдушник и стимул за родолюбие, за спорт и техника – е друга работа. Префасониране на фактите с цел манипулация, и защо?!
След като ме уговаряше лично**** въпросният Янко в мензата на СУ-то да си напиша биографията и приложа три снимки към заявлението, за да ме зачислят срещу 80 лева месечно (през 1969 г. месечна заплата на баща ми, мебелист от най-високия VІІ разряд в пловдивския ДИП "Напредък"), информатор на ДС, и предупреждавах приятелите си провинциалисти от курса по Българска филология да се пазят от него. От компанията около Янко Дунев, с което фамилно Черния Янко Дунев беше известен тогава) трима от колегите в курса ни, випуск 1967-1971 г. по специалността Българска филология, които вероятно може и да са приели предложението, без да споменавам докрай фамилните им имена, се издигнаха в живота, както се казва... Единият от тях – Филип Г-ров (1947), се издигна до секретар на отдел "Пропаганда и агитация" в ГК на БКП в Пазарджик, втори – Вачо Р-лов (1946) – гл. редактор на вътрешноведомствения вестник на Държавна сигурност, третият – Димитър Ш-лиев – от първите месеци след Десети ноември стана главен редактор на вестник "Факс", автор на силно похвалени от т.нар. демократичната лит. критика книги, тачен сред софийските сноби.
Тъй че обикновен редови доносник ли е бил въпросният Янко може и да се поспори с автора на статията – някой си Антон Тодоров, когото нямам честта да познавам.
**** По онова време – пролетта на 1970 г., бях третокурсник, и като изпълняващ длъжността "Коректор и стилов редактор" в студентския вестник "Софийски университет", ако не съм бил в някоя от трите университетски читални, бях сам пред пишещата машинка в редакционното стайче на първия етаж на Университета, дето се навъртаха мнозина млади, но вече известни автори – белетристът-драматург Георги Богданов, поетите Кирил Кадийски и Воймир Асенов, авторът на епиграмки и анекдоти Тодор Климентов, Стефан Бесарбовски, философът Кирил Кертиков и др. Бе към края на времето за обяд, в мензата посетителите бяха оредели, седях сам на масата, когато срещу мен се настани Янко Дунев (в І курс Янко беше от нашия курс по Българска филология, следната година, както чух от колегите, се прехвърлил в Юридическия факултет) и захванахме следния мухабет:
- Кирилов (в редакционното каре се подписвах с бащиното си име), подай едно заявление в три екземпляра за сътрудник, добави и автобиография, написана с твоя почерк, и три снимки като за паспорт.
- Сътрудник?! - питам, надвесен над чинията си.
- Условията са изгодни, всеки месец получаваш 80 лева, нещо като стипендия.
- И какво трябва да правя срещу тези пари?
- По празниците си връзваме червена лента на ръкава, нощем дежурим край университета, ще следиш и кои от нашите студенти и преподаватели разпространяват политически вицове, а по Великден, Коледа и по разните религиозни поводи, ще следиш кой влиза и кой излиза от "Александър Невски", пали свещи и се кръсти пред иконите и ще ни информираш, да речем, по на една страничка текст на седмица.
- Съжалявам - казвам, - не ставам за тази работа. Ами че аз, Янко, не мога да пазя тайна и ще ви скапя организацията. Всичко ще раздрънкам.
- Ти не се безпокой, ние внимателно сме те огледали и сме преценили... Чакам да донесеш трите неща, за които ти казах.
Когато след Десети ноември 1989-а, десетина години по-късно описах буквално този сладък мухабет в моя блог, на имейл-адреса си от Янко Дунев получих късо писъмце: "Бояджиев, ти си кръгъл идиот!" Бел.м., tisss.
.jpg)
.jpg)
