четвъртък, 3 август 2023 г.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1343.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1343.)

  Животът е по-силен от Смъртта, моля да не забравяш това, не допускай тъгата или озлоблението да ти отнемат правото и честта да живееш живота си такъв, какъвто ти е даден – с мерак, по приятен начин, което значи: с любов! Аноним (1947)

 5 avg. 2008

ТРАУРНА ЧЕРВЕНА РОКЛЯ*

На една жена умираше мъжът й,
с две думи казано, душа береше,
а тя бе знойна, млада,
тя цъфтеше
и при шивача беше ходила два пъти,
за да й вземе мерките,
умел, да й приготви
една хем траурна и хем прилична рокля.

Не понасям запуснати оклюмали жени,
но този случай си е показателен
и Боже мой, направо назидателен
за драмата на онзи господин,
който – лежейки в брачното си ложе,
навярно си е въобразявал, че умре ли,
съпругата до него ще положи
живота си сред китки и дантели.

...За трети път тя при шивача тича
и на шивача сръчен позволява
сам
да
я
съблича,
за да й вземе мерките по-точно,
естествено – съвсем непорочно.

И ето там, в ателието, 

останали самички
сред куп от модни блузки,
костюмчета, полички,
пред старото нащърбено искрящо огледало,
като видя шивачът това изящно тяло,
обърка свойте мерки и грижите си сиви,
иглите и конците, шаблончетата криви.

И спусна се,
извади
от дъното на скрина
една така-а-ава рокля,
червена,
от коприна –
чак до петите дълга,
с дълбоко деколте...
И после седем нощи мериха я те.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа 

Plovdiv, edited on 3 avg. 2023

Илюстрации:
- Тя е създадена да украсява света, нали!
- Ключът за ключалката все ще се намери.

–––

* От ръкописа на сборник текстове, който от 1999 г. е готов за печат, но никога няма да види бял свят, поради нехайство, или заради пари, които не му се ще да рискува при някой печатар измамник.
** Месец, преди да издъхне съпругът й, младата ни съседка с трите невръстни хлапета ходеше при местен пловдивски моден шивач да й подготви траурното облекло, с което щеше да изпрати бащата на рожбите си от Ритуалната зала в общинското ни гробище към Отвъдното. Това е действителен случай, повод за текста по-горе. Всеки Божи ден, докато мъжът й агонизираше горе, тя слизаше в кухничката у дома, и за да могат на воля да си поплачат с жена ми, качвах се при съпруга й, който от мъж в разцвета на трийсетте си години се бе  превърнал в сух скелет. Веднъж бъдещата вдовица ме попита: "Какво си говорите с моя Васко, че го намирам със светнали очи и в добро настроение, въпреки болките?" Казах й: "За какво си бъбрим ли... Ами бъбрим си за жени и за секс". Когато свалиха ковчега с изстиналото му тяло пред входа на блока, съседите му сложиха до главата ново тесте карти за белот и аудиокасета с любимите му гръцки песни, понеже освен бракониер по околните частни рибарници, където върлуваше нощем, беше и хазартен играч за пари, както и чудесен разказвач на ужасно цинични вицове. Бел.м., tisss

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1693.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1693.)      Всичко, което съм като характер, дължа на стипчивата майчина обич. Как веднъж не ме е похвалила ...