.jpg)
Важни теми на философа-психолог от Долна Баня, Софийско: от екрана на Пловдивската лъже-"обществена" телевизия на кръга край Бате Пешо Президента (1952)*:
4-29 apr. 2024
Погледнете си още веднъж свидетелството за завършения през 1983 г. тригодишен курс на Ленинградската школа за политически манипулатори "Андрей Жданов", вж. https://tass.ru/encyclopedia/person/zhdanov-andrey-aleksandrovich. За Ваше сведение, г-н Ангел Грънчаров, и на всичките Ви пет милиона (?!) почитатели на сказките Ви от екрана на Пловдивската уж обществена телевизия на Евгений Тодоров (1949) квалификации ПОДЛЕЦ и МЕРЗАВЕЦ са познати обръщения от служителите на Съветския Комитет госсударственная безопасност) от годините на болшевизма, сталинизма и концлагерите на Съветския съюз, където ПОДЛЕЦ е лагеристът, обливащ със струя ледена вода от маркуч при Сибирските минусови температури на съкилийник, вързан на плаца към греда, когото назовавали МЕРЗАВЕЦ, нарушител на правилата, осъден да бъде превърнат на труп или в ледена статуя за назидание на лагерниците и за радост на лагерната управа от праведници, верни на партията психопати. Три години сте живели пратени по партийна линия от БКП в този град, а се правите, че не му знаете името. Връщат старото име Санкт Петербург след референдум между гражданите му едва 1991 г., вж. https://banker.bg/2019/05/17/sankt-peterburg-severnata-stolica-na-rusiia/, осем години след като Ви назначили по партийна линия за преподавател по марксизъм-ленинизъм в Пловдивския висш учителски институт. Каква философия, Господи, като сам се фукате, че секретарката на партийната организация на БКП в института тръпнела от доносите Ви: "Вие за нас тук сте вся и всьо, уважаеми скъпи другарю Грънчаров".
Георги К. Бояджиев, 6.04.24 г., 9:46
СВ. ВМЧ. БАБА МАРИЙКА
.jpg)
Баба Марийка от Пловдив се е поминала тия дни в своята... бърлога – само така може да се нарече онова, което някога е било апартаментът й. Обади ми се да ми съобщи тъжната вест нейната дъщеря от Германия. На нея пък се обадила полицията, която била известена за предполагаемата й смърт от съседите на клетата самотна жена. Погребалната агенция още не е успяла да изнесе тленните й останки от това, което сега представлява някогашният й апартамент. Бог да я прости! Ама на нас дали ще ни прости Бог, че не пожелахме да се възползваме от дадения ни шанс да покажем, че сме човеци, аз не знам...
Никой не разбрал дни наред за смъртта й, както може да се предположи. Аз също ходих преди няколко дни там. Вратата й беше залостена отвътре. Чаках близо час да излезе. Обаче тя не излезе и си тръгнах, а тя вече била починала. След около месец щеше да навърши своите 92 години. Тия дни вероятно ще е погребението й. Аз се връщам от Турция в неделя вечерта.
Писа ръка Грънчарова в лето 2024 от Хр. нощя на 28/29 април
Преди време великият философ-психолог сподели в блога си прозрение на г-жа Грънчарова: "С когото си се сприятелил, все е умрял".
ДОСТОЙНО YES!**
.jpg)
Великомъченикът на българската демокрация не е сам в грандиозната си борба със сенките на миналото. Всичко, до което са се добрали със зъби и нокти праведните манипулатори, се свежда до принципа на предания до смърт сътрудник на Държавна сигурност, който принцип като ален маркуч се мъдри след всяка сказка пред недозряла петмилионна публика: "Освен това смятам, че нашия Картаген, масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! – е крайно време да бъде разрушен..." Многоточие, естествено на всяка цена.
ДРУГАРКАТА ДРАЖА***
Първото наказание за "допусната груба политическа грешка" ми четоха на шестия месец след назначението в пловдивския младежки седмичник. Извика ме асеновградчанинът Крум Марков (1944), зав. отдел, който пряко следеше "Комсомолска искра" от страна на ОК на ДКМС, да ми каже, че са ме пожалили като още млад и зелен в борбата със "западната диверсия" и ми се разминало с мъмрене и намаление на заплатата от 85 лв. с 20 лв. за следващите три месеца. Сгрешил съм, че съм написал в репортажа си от четирийсетина реда на две колонки от по 10 цицера на трета страница за комсомолската конференция в пловдивската елитна английска гимназия, че приели с ентусиазъм в най-скоро време да се свържат с връстници от елитно училище в Англия. "Размина се – утешаваше ме Крум, – оказал си се зелен политически, иначе за една бройка щеше да излетиш от щата, но младостта те спаси." По онова време добруджанката ми беше бременна с втората ни щерка Надя, Вера беше под две годинки, а Ася идваше да суши върху радиаторите праните със студена вода от чешмите в тоалетната на първия етаж детски дрешки и Пешо (Петър) Анастасов (1942-2023) от село Марково, Пловдивско, който с Николай Галов (1943-1993)**** ни назначи в един и същи ден, веднъж на майтап ме бъзикна: "Бе, майна, жена ти какво все простира във вашта канцелария с Николайчо Галов?" А на известния, обичан от феновете на АСК "Ботев" и съответно мразен от феновете на пловдивското "Локо" жена му Виолета беше бременна и огромна като пъпеш в седмия или осмия месец с бъдещата Евелина (1974), която днес се нарича Ева и живее щастлива някъде на майната си в Щатите.
За Дража Вълчева по онова епохално време на зреещия социализъм се носеха какви ли не слухове из Пловдив. Всеки случай, не им се нравеше на моите пловдивчани, че – за разлика от харесвания Иван Панев (1933-1990) изключително рядко се появяваше сред обикновения народ. Но пък цъфтяха доносниците и войнствените старчета от агитката на "Активните борци срещу фашизма и империализма". Подобен придирчив образ беше пратил писъмце в пощенски плик лично до другарката Дража Вълчева, до което по време на нощно дежурство (пазехме редакцията от евентуалния враг), успях да се докопам и да си го отнеса за спомен от чекмеджето към масивното бюро на главния редактор Петър Кошутански (1940) от Кнежа,та ето го тук това доказателство за славни и подли времена.*****
Пловдив – гнездо на пошлост и култура
.jpg)
.jpg)
