или НА ЗАВЕТ СЕДНАЛ...*
На завет седнал край жарта,
премислям минали неща
за пеперудени поля
и низ отколешни лета,
за листа жълт, за скрежа бял -
в мъглив септември отлетял,
за мразовития ветрец,
косите разпилял.
И мисля, седнал край жарта,
за оня бъден час,
когато пак ще дойде пролетта
и няма да я видя аз.
Безброй неща са ми до днес
невидени, далеч от мен –
та всяка пролет всеки лес
нали различно е зелен!
И мисля си покрай жарта
за всеки мой познат
и всеки, дето подир мен
ще вижда тоя свят.
И уж седя зад своя праг,
а в себе си се вслушвам аз
за стъпки, що се връщат пак,
за тих и дружелюбен глас.
премислям минали неща
за пеперудени поля
и низ отколешни лета,
за листа жълт, за скрежа бял -
в мъглив септември отлетял,
за мразовития ветрец,
косите разпилял.
И мисля, седнал край жарта,
за оня бъден час,
когато пак ще дойде пролетта
и няма да я видя аз.
Безброй неща са ми до днес
невидени, далеч от мен –
та всяка пролет всеки лес
нали различно е зелен!
И мисля си покрай жарта
за всеки мой познат
и всеки, дето подир мен
ще вижда тоя свят.
И уж седя зад своя праг,
а в себе си се вслушвам аз
за стъпки, що се връщат пак,
за тих и дружелюбен глас.
Пловдив, 22 ноември 2012 - 3 февруари 2014 година
______
* П.П.: Текстът не е мой; но след като го редактирах, смятам го за свой. Такова печално човеколюбие, при това - плътско, към хубава интелигентна жена... излъчва, леле!
.jpg)
