ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (457.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (457.)

  Има време за всяко нещо, И срок за всяка работа под небето: Време за раждане, и време за умиране; Време за насаждане, и време за изкореняване насаденото; Време за убиване, и време за изцеляване; Време за събаряне, и време за градене; Време за плачене, и време за смеене; Време за жалеене, и време за ликуване; Време за разхвърляне камъни, и време за събиране камъни; Време за прегръщане, и време за въздържане от прегръщането; Време за търсене, и време за изгубване; Време за пазене, и време за хвърляне; Време за раздиране, и време за шиене; Време за мълчание, и време за говорене; Време за обичане и време за мразене; Време за война, и време за мир. – Библията, Еклесиаст 3:1-8

  12.02.2012. 

ФЕВРУАРИ 

Нямаме вече какво да си кажем
и защо ли пък с тебе да пия кафе!
Вън е поледица, хлъзгав паважът,
и колата ми може да поднесе.

С тези гуми протрити като стари галоши,
лека маневра и... хлъз, блъс и тряс!
Синоптиците казват: времето лошо;
вирусът дебне – казвам пък аз.

Я, ти по-харно си стой при мъжлето,
свинско със зеле, пръжките с лук
туряй на огъня, стъпвай напето,
ала не внасяй в сърцето ми смут.

Вярно, за мен ти си Малка принцеса,
и понякога нощем си мисля за те;
ала вече онази любов я отнесе
след толкоз проблеми безличната дреб.

Сега съм затънал в следколедни пости,
пак бавят аванса и я карам без лев;
ще взема да ида у съседа на гости
да му пуша на муфта цигарите с кеф.

На табла красиво той пак ще ме бие
и аз ще се правя на лют, ядовит;
щастлив, ще налее вино да пием
и аз ще го гледам, доволен и сит.

А с тебе, принцеске, какво да си кажем,
ой, как не искам да ме виждаш злочест!
Ти ще черпиш, пък аз ще се правя на важен,
но хай да отложим за друг път, не днес.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited by 1 fev. 2021