неделя, 19 февруари 2023 г.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1192.)

 ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1192.) 
 Както отделните нации, тъй и вкупом всички ние – жители на планетата, съставяме едно цяло, един организъм, който крепне или боледува; и когато някой бере душа в другия край на света, ако си внимателен със себе си, и у теб нещо в същия този миг бере душа. – Аноним (1947)

  5 jan. 1991 
РЪЦЕТЕ ДА СПЛЕТЕМ*

Ръцете да сплетем, да ги изтръгнем
от тиранството на джобовете прашни,
на тез торби със сребърни пари
за черни дни...
Ръцете ловки,
ръцете дръзки,
наедно с ръцете нежни,
отпуснати върху меката косица
на детенцето,
ръцете, дето ножа точат, 
дето го забиват,
ръцете – казвам – да обединим
и
 да изчистим
оборите на Авгий, дето дреме скрита
ръждата на омразата,
ръмжи и хапе от снагата
на народите.

Ръцете – казвам, – не ума
и не сърцето...
В ръцете ми е цялата надежда.

Че твърде
възгордява се умът
и се самозабравя,
в пищни замъци обича да лежи.
А на сърцето трудно се разчита,
че конче без юзди е то –
в зеленото поле
след ветровете тича.

Ръце!
Ръце работни, потни длани –
мазолеста повърхност прогорена,
в теб ми е надеждата.
И чувам химна
на хилядите пръсти, свити във юмрук!
И се нарежда най-отпред,
разбира се,
умът. И плаче
 най-отзад,
естествено, сърцето...
от щастие или от страх,
не ми е дадено да знам.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 19 fev. 2023

Илюстрации:
- 1969, София. В студентската квартира.
 - Жан-Жозеф Перо – "Отчаяние" (1861).

–––

* От сб. "Кардиф", самиздат в 300 екз. тираж от 1997 г.

** Жан-Жозеф Перо (1819-1876) е френски скулптор. По време на Втората френска империя ни един скулптор не се е радвал на по-голям респект. "Мраморът на Perraud, Le Desespoir (Отчаяние)" е най-висш успех сред творбите му. Скулптурата от 1869 г. е изложена с.г. в Парижкия салон, след като е приета с всеобщо признание гипсовата й версия за Салона през 1861 г. Фигурата, седнала на земята мъжка фигура, е алегория за трагичното състояние на човешкото съществуване тук долу, на земята. Бел.м., tisss

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1693.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1693.)      Всичко, което съм като характер, дължа на стипчивата майчина обич. Как веднъж не ме е похвалила ...