Ars Poetica – БЕДНЯШКАТА МАНСАРДА

БЕДНЯШКАТА МАНСАРДА

В бедняшката мансарда с поглед устремен
към звездното небе зад стара капандура
откривах как звездите гледат точно мен
и чувствах се във плен на всички щури

идеи за охолен сит живот,
за слава и за низ победни драми –
Адам във Рая под Онова дърво,
преди да влезе Ева в участта му.

Как светеше котлончето като фенер
и топлех си премръзналите пръсти
над две корички хлебец, мас, пипер,
консерва копърка и лук две връзки!

Къде отлитнаха онез студентски дни
на топличко във старата читалня,
кога виелица по Витошка свисти
а тук е царско, просто идеално?

И после в мензата – пак стар фасул,
чорбица редичка с ошав от сливи,
но щом с чорба тумбакът си издул,
мометата изглеждат тъй красиви!

И зъзнейки макар, от крак на крак
очаквам край Орлов мост автобуса,
внезапно в бързо падащия мрак
прострелва ме с очи девойче русо.

Ще я сънувам страстно цяла нощ,
увит до вежди в старо одеало,
и тъй "Животът никак не е лош!" –
ще си река пред късче огледало,

докато със бръсначката в ръка
на сутринта муцуната си бръсна.
"Животът не е лош – пак ще река, -
превръщат го в ад помислите мръсни".

Така наивен, удовлетворен
отново ще се смеся със тълпата,
която грош не дала би за мен,
че още съм със жълто по устата.

Щастливи дни, припомняте ми днес
с болежки бол и бръчки по челото:
човек узнава колко е злочест,
кога постигне всичко във живота.


Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 8 dec. 2012 – edited 2 avg. 2017