неделя, 27 ноември 2011 г.

МОМИЧЕТО ОТ КРАЙНИЯ КВАРТАЛ

Робърт Бърнс (1759-1796) 
Идейки си запъхтяна вечерта веднъж, 
Джени вир-водица стана в цъфналата ръж.
Джени зъзне цяла, Джени пламва изведнъж -
бърза мокра до колене в цъфналата ръж.
Ако някой срещне някой в цъфналата ръж
и целуне този някой някого веднъж ,
 то нима ще знае всякой де, кога, веднъж
някого целувал някой в цъфналата ръж!
   
Пратиха я наша Джени хляб от супера да вземе, 
а пък проснали се неми локви езерно лъщят. 
Събота е. Сутрин рано. Люшка се пране голямо, 
сякаш кораб е разпънал своите платна за път. 

Във контейнера с боклука двама просяци се сбиха 
за остатък от мастика и комат мухлясал хляб. 
Ругатни, псувни се чуха, даже мярна се мотика 
и накрая появи се полицейски смел отряд. 

Хем дъждовно, хем мъгливо, сякаш сме в квартално кино 
пред завеси най-кирливи и в кресла с оръфан плюш: 
от балкончетата криви екшън гледаме на живо  
как онез се млатят диво и цвърти кръв с цвят на руж. 

Покрай джипката с буркана, мигащ в синичко, застана 
командирът полицейски, строен, горд и звездочел. 
Той към двамата хайлази нещо некрасиво каза, 
плю в калта и сам нагази, спусна се като орел. 

Знойната вдовица Кера с кокали и лук замери 
джипката, с ченгета пълна, и изкряска с мъжки глас: 
„Капитане, капитане! Оле-мале, що ще стане, 
ако гьостерица хвана и сама ви погна аз!"

Господ гледаше отгоре. Облаците с крак разпори: 
тресна гръм и над квартала на талази рукна дъжд. 
Завоня екарисажно, ала туй хич не е важно… 
Важно ще е, ако Джени тича в цъфналата ръж.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)   Роденият във Врабево, селце нейде сред Троянския балкан Николай Заяков (1940-2012) * – поет и колег...