ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1626.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН 

ПЛОВДИВЧАНИН (1626.) 

  За съвсем кратко сме – колкото да усетим Вселената в нас и около нас. Страстно погледнат, животът е печал, краят винаги – един и същ, толкова е изкусително да съзнаваш, че си грешен, ала въпреки това, да ламтиш за още и още, докато шепа пръст засити окото ненаситно. – Аноним (1947)

  7 uli 2012

БОБЧО-ФАСУЛЧО

Днес ти си моят Добричък герой.

Добрия тук смятат за смахнат и луд.

Не си раздавай играчките, миличък мой.

Удрят ли те, бягай по-далече оттук.

Бий се с копривата, с бодливия храст,

 на буболечето обаче стори път –

най-красивото е всъщност без глас,

а хубавите неща винаги предстоят.

И ти не унивай, или пък не съвсем;

днес живи сме, ала за утре не знам.

Дъждът дано да ти напомня за мен

и чрез рани човек как израства голям.

Бий барабанчето! Твой празник е днес.

Пак слънце изгрява, идат хубави дни.

Ще си тръгнам накрая всички без вест,

но на тъгата не давай да те плени!

Рам-пара! Рам-пара! Рам-па-ра-рам!

Накрая естествено всеки е сам.

Смей се, когато най-силно боли,

ние с теб сме една кръв, нали?


Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 18 avg. 2024

___

* Днес е 16-ят рожден ден на внука Борислав, когото заради топчестото лице и доброто сърце (в детската градина си раздавал играчките) хлапенцата наричали Бобчо-Фасулчо. На снимката горе е десетгодишният Борко през август на 2018 г. Силно ми напомня моя баща. Преди време рекъл на майка си Лъвицата Надя: "Смятам да стана много богат и повече няма да ни се наложи да броим стотинки". Бел.м., tisss.