FREE EUROPE (1.)
Продължение от 16.11.1998 г.
Снощи, неделя, в течение на близо два часа четирима интелигенти, плюс водещата предаването на тема "Чистота на българската реч", показваха как у нас дори езиковеди и литератори говорят с грешки книжовния Български eзик. Току се засичат един друг, току си откриват сами грешките, та ми се видя интересно in live (наживо) да чуя какъв батак е в устната официална речева практика. Ето образци из снощния мухабет от студиото на американското Радио Свободна Европа*.
Дами и господа вм. родното "госпожи и господа",
четеме, пишеме, твърдиме вм. "четем, пишем, твърдим",
русизмите считам и примерно вм. "смятам" и "например",
претенциозното по отношение на вм. българското "за" в случаи от типа "изказвам се за...",
русизма нелицеприятно (в смисъл "неприятно"), когато всъщност руската дума на български означава "безпристрастно"; заетата от руска словна конструкция във връзка с... вм. "за".
Вместо "бъбрим за Пешо", според нафукания им терк тези спецове биха рекли бъбрим относно Пешо. Предполагам, българският предлог "за" им се види твърде обикновен пред русизмите относно… или във връзка с... Учени хора, от госпожа министърката до попадията и клисарят, говорят, мислят, вършат все по отношение на... Може би тъй им звучи "ентелегентно".
Въвеждат неправилни словесни конструкции: "господин председател"(обръщение) вм. господин председателю, или "Вие сте чел/а" вм. Вие сте чели (учтива форма за ед. число). Правилно е, например: Вие уж много сте чели и сте се извисили със самочувствието си, г-н интелигенте, и все пак не сте разбрали простичката истина, че неуважението към България личи и по това как говорите книжовния Български език.
Тези приятни хора, барабар с водещата Стефка Маймарева някак си не умеят да скрият неуважението си към отсъстващи от разговора опоненти – "другари комунисти" (някакви си от БСП). Подобно неуважение беше демонстрирано и от езиковеда Владко Мурдаров в есето му, прочетено от някой си Георги Цанков с треперещ от фалшива престореност гласец, чиста проба преиграване. Уж всичко им наред: громят вражески позиции, та пушек се вдига, разпердушиниха врага, изиграха типичен за дълбокия битов провинциализъм хъз да омаскарят "врага".
Мила родна картинка! Образци от лъже-елита на днешна демократична България в ролята "борци за демокрация”. Нагледахме се, наслушахме се. По същия начин същите праведници громяха преди Десети ноември 1989 капитализма, днес с апломб говорят от името на Българската нация.
Когато властта бе здраво у партийците-комунисти, тези храбри "борци за демокрация" градяха кариера чрез Държавна сигурност; смени посока вятърът, и ето ги: като олио над водата – ръсят лакърдии срещу врага на демокрацията. И поради что е всичката врява, драги вечни наемници! Какво постигате... освен че настройвате срещу промените обръгналия, паметлив, наблюдателен обикновен българин? Вероятно прост овчар първи го е рекъл: "Куче, което не знае да лае, само вкарва вълка в кошарата". Колкото повече слушам как се опияняват от собствения си глас, толкова повече се замислям: Защо е тази ярост! Дали съвестта не ги мъчи прекалено болезнено?
Почти всеки Божи ден слушам емисиите на Радио Свободна Европа. Доста смислени предавания съм изслушал внимателно, независимо от нарастващата досада, че повечето от коментаторите на т.нар. Свободна Европа дрънкат все на една и съща струна. Ей че желание да ти набият в ума колко противни са им преустроилите се "леви, модерни, обновени и прочие червени"! Па що се хабят? То е като да атакуваш кале, което широко е разтворило порти и от прозорците му висят байраци, шити от алените копринени гащи на вчерашни принцове, графове, барони, все отбор Татови благородници.
Дали новопокръстените с тези нахакани от злост гласове съзнават как от чучела фабрикуват герои! Де ги комунистите? "Другарките и другарите" първи се преориентираха капиталисти да стават, скупчиха се все около новите демократични по название партии и движения, в структурите на властта се скупчиха като мухи на мед, най-ярки демократи в опоскана България. Къде ги търсите, драги! С школуван в бившите партийни школи глас на "стопани" кокошкарите от Татово време, по-набожни днес и от вселенския патриарх, лицемерни, трижди по-лицемерни от ерата на соца, ум раздават на доверчивия народ. "Върви, народе възродени, към светли бъднини върви" от техните уста не ви ли звучи кощунствено?
Следва
Пловдив – европейска културна столица 2019
Plovdiv, edited 23 maj 2015 – 24 maj 2018
Илюстрации:
по-горе – Иво Инджев – агент Ивайло (1955)**
най-долу – Георги Коритаров - агент Алберт (1959)***
____