Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

събота, 7 май 2016 г.

Ars Poetica - ПОСЕДНАЛ В ПУЩИНАК НАКРАЙ ГРАДА

ПОСЕДНАЛ В ПУЩИНАК НАКРАЙ ГРАДА


И тук, и там от август до април
къде ли не си шетал по Земята,
докато аз наблизичко съм бил,
най-много да отида до реката.

Париж, Чикаго, Брюксел, Тел Авив
на тебе са ти били във нозете,
докато мене – вечно на афиф,
все някой ми подрязваше крилете.

На снимките си готин, лъснат, франт
в най-скъпите курорти на Земята;
единствено до селски ресторант
отивам, че е евтина чорбата.

Облечен по последна мода, шик,
по тебе всички блещят си очите;
а мене срещат ме с добър ритник
да си държа езика зад зъбите.

За тебе бдят отворени навред
посолства, резиденции и кметства;
а аз не съм дори добре приет
и от кръчмаря в кръчмата ни местна.

Днес, господине, виждам, си върхът
на всичко туй, за мен недостижимо,
че вечно следват ме студът, гладът,
а радва ме и разредено вино.

Поседнал в пущинак накрай града,
понякога прехвърлям си живота –
къде ли бъркам вечно, за беда,
та все оказва се да съм в хомота.

Прославен, еталон за вкус и лукс,
ти Принцът си, излязъл от мечтите;
във вехтичките дрешки аз – напук,
за присмех на глупаците и злите.

И тук, и там от август до април
надлъж и шир си шетал по Земята,
докато аз при корена съм бил...
 
Трупът ти, виждам, плува по реката.


Plovdiv, 7 sep. 2012 – redact. 7 maj 2016