понеделник, 19 август 2019 г.

ОНОВА ЛЯТО КРАЙ КИТЕН

ОНОВА ЛЯТО 
КРАЙ КИТЕН

Споменавам те, татко мой,
който си на Небесата,
и често те сънувам,
и се питам: Какво правиш в сън
я ми,
нещо важно ли идваш да ми кажеш?

Лятото в Китен щях да се удавя 

хлътнах от плиткото в дълбока яма,
но никой не разбра, затаих
го у мен си.
Това знаеш ли, татко мой?

Позволих ли си някога да го узнаеш?

Когато ме биеха по лице с юмруци и думи,

криех се в кюмюра да изплача унижението,
и не ти се оплаках нито веднъж.
Когато станах голям, явявах се в дом
а ти
само за да се похваля с успехи,
и премълчавах неприятностите, които следват
всеки нормален мъж в неговото възмъжаване.

Един-единствен път се изкуших
да ме видите двамата с майка
как
умело се бия на боксовия ринг,
и вие дойдохте на он
ази фиеста
в подножието на Бунарджика в Пловдив,
зад черквата "Св
ети Мина",
дето съм кръстен чак в седмата си година.
Ех, как съжалявам, че ви поканих

видяхте как падам под ударите
на мо
я противник момъка срещу мен!
И после у дома за то
зи злополучен мач
ти дума не обели, нищо не ми рече.

И добре
знаех, че не ти е било приятно
да ви
ждаш сина си как губи на ринга,
но то си бе, разбира се, нещо в реда на нещата,
защото бях преживял
вече лятото край Китен,
когато за пръв път се уплаших за живота си
и някак от само себе си проумях

за да си човек, най-важно
то е
да се научиш да губиш като
мъж и българин 
без хленч, без да размазваш сълзи.

Защото онова лято 
край Китен
преживях първият ми урок по мълчание,
научен от теб, мили мой татко
,
дърводелецо неизвестен и мълчалив,
който си на Небето
и гледаш внимателно и хладно отгоре
как падам на ринга и пак ставам,
как падам на ринга и пак ставам,
как падам на ринга и пак ставам,
което значи, че все още съм жив.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 13 apr. 2017 edited by 20 uli 2019

РАКЕТНИЯТ ДИВИЗИОН

РАКЕТНИЯТ ДИВИЗИОН

Остригани и подравнени, от глухо село или град,
смутени, доверчиви, неми в казармения вечен ад,

осемдесет в една горичка несрещнали се с любовта
мечтаехме си за момиче с муцунка нежна и бедра,

разголени над коленете, с налети люшнати гърди,
с усмивка мила, от което кръвта ти бясно да заври.

До късно нощем под звездите говорехме все за това,
къде ли нашето момиче самичко скита по света; 

шегуваха се старшините и даже гавреха се с нас
и им преглъщахме шегите, подвластни на онази страст, 

с която всеки мъж се ражда и носи тайно цял живот,
пленен от сексуална жажда от раждането чак до гроб.

Къде са днес онез момчета от тайнствения дивизион,
започнах напоследък често за тях да си припомням, щом 

усетя, че съм необичан, ненужен, посивял от страх,
че някак тъй и без момиче живота си дотук живях.

Годините ни се изнизват като мъниста от гердан,
в живота си човек сам влиза и си излиза гол и сам,

та моля, пак си говорете за щастието в своя дом,
но аз оставам си момчето от тайнствения гарнизон.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019
Plovdiv, 7 uli 2013 – edited by 19 avg. 2019

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)    Роденият във Врабево, село нейде в Троянския балкан Николай Заяков (1940-2012) * – поет и колега в...