петък, 28 април 2023 г.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1252.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1252.)

  Животът е по-силен от Смъртта, моля те, не забравяй това, не допускай тъгата или озлоблението да ти отнемат правото и честта да живееш живота си такъв, какъвто ти е даден! – Аноним (1947)

  5 avg. 2008

ТРАУРНА ЧЕРВЕНА РОКЛЯ

На една жена умираше мъжът й,
с две думи казано, душа береше,
а тя бе млада,
тя цъфтеше
и при шивача беше ходила два пъти,
за да й вземе мерките,
да й приготви
една хем траурна и хем прилична рокля.

Не търпя запуснати жени,
но този случай си е показателен
и Господи, направо назидателен
за драмата на онзи господин,
който – лежейки в брачното си ложе,
навярно си е въобразявал, че умре ли,
съпругата до него ще положи
живота си сред китки и дантели.

...За трети път тя при шивача тича
и на шивача сръчен позволява
сам
да
я
съблича,
за да й вземе мерките по-точно,
естествено съвсем непорочно.

И там, в ателието, 

останали самички
сред купчината блузки,
костюмчета, полички,
пред старото опушено искрящо огледало,
като видя шивачът това изящно тяло,
обърка всички мерки и грижите си сиви,
иглите и конците, шаблончетата криви.

И спусна се,
извади
от дъното на скрина
една такава рокля –
червена,
от коприна,
чак до петите дълга,
с дълбоко деколте.
И седем денонощия мериха я те.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа 

Plovdiv, edited on 28 apr. 2023

Илюстрации:
- Смъртта внася хармония във Вселената.
- Където има смърт, животът предизвиква.

–––

* Месец, преди да издъхне съпругът й, младата ни съседка с три невръстни хлапета ходеше при местен пловдивски моден шивач, за да й подготви траурното облекло, с което щеше да изпрати бащата на рожбите си от Ритуалната зала в общинското ни гробище към Отвъдното. Това е действителен случай, повод за текста по-горе. Всеки Божи ден, докато мъжът й агонизираше, тя слизаше в кухничката у дома, и за да могат на воля да си поплачат с жена ми, отивах при съпруга й, който от мъж в разцвета на силите си се беше стопил от 120-килограмов бабаджан до сух скелет. Веднъж жена му ме попита: "Какво си говорите с моя Васко, че го намирам със светнали очи и в настроение?" Казах: "За какво си бъбрим ли! Ами бъбрим си за жени и секс". Когато смъкнаха ковчега с изстиналото му тяло пред блока, съседите туриха до главата му чистак новичко тесте карти за белот плюс аудиокасета с любимите му гръцки песни и мелодии. Бе освен нагъл бракониер по околните кооперативни рибарници, където върлуваха нощем с разбрицана моторетка с един 45-килограмов пенджуек – милиционер от квартала, и се прибираше все по малките часове на нощта, сутрин по тъмно, с огромна брезентова торба, пълна с тлъсти шарани, които ни продаваше по за пет лева парчето. Беше и хазартен играч за пари, и умел разказвач на цинични вицове и мръсни карък ситуации от живота. При голямото земетресение в Стражица през февруари 1986 г. Васко първи се оказва слязъл пред блока, крещи отдолу с пълно гърло на жена си бързо да слиза, а тя от балкончето с третото им хлапенце в ръце: "Васко-о, ами децата?" На което благоверният й нарежда: "Зарежи децата, други ще си направим!" Бел.м., tisss

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1693.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1693.)      Всичко, което съм като характер, дължа на стипчивата майчина обич. Как веднъж не ме е похвалила ...