ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (552.)

 ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (552.) 

 ...Къщата се намираше на малко възвишение в самия край на селото. Издигаше се съвсем самотна и от нея се откриваше красив изглед към ширналите се нивя на Югозападна Англия. В никакъв случай не бе някаква забележителна къща – на около трийсетина години, нисичка, квадратеста, с четири прозореца отпред, така размерени и симетрично разположени, че успяваха по един съвършен по своему начин да не радват окото. Единственият човек, за когото къщата имаше някакво си по-особено значение, беше Артър Дент, и то само защото самият той живееше в нея. Живееше от около три години, откакто напусна Лондон, който го правеше нервен и раздразнителен. Той също бе на около трийсет години, висок, тъмнокос и все нещо го безпокоеше. А най-яко го безпокоеше това, че хората постоянно го питаха защо има неспокоен вид. Работеше в местното радио и непрекъснато разправяше на приятелите си, че това е ужасно по-интересно, отколкото вероятно те си мислят. Така си и беше – повечето му приятели работеха в рекламата. 

  Сряда вечерта бе валял проливен дъжд, пътеката беше мокра и кална, но в четвъртък сутринта слънцето се показа, ярко и чисто, и огря къщата на Артър Дент за сетен – както се и оказа – път. Артър все още не бе напълно проумял, че общината иска да я събори и на нейно място да построи околовръстен път...*

  08.03.2019. 

ПЪТЕВОДИТЕЛ НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ СТОПАДЖИЯ (3.)

Георги Харизанов (1978)

КВАРТАЛНИЯТ АКТИВИСТ НА ПАРТИЯТА ГЕРБ

  "Като активист на кварталната ни организация, залесявал съм Западния парк и съм боядисвал огради на детски градини" – хвали се наивно с политическата си дейност любимецът на най-масовите родни телевизии г-н Георги Харизанов (1978). Нямал бил висше образование, понеже работи адски много: копа, сее, върти четка баданарка, та решил: за какво му е диплома! Ама сбъркал, като се изфукал, че през 1998 г. учил бил в Датски колеж. "Извинете, ама какво от това, че нямам диплома от Датски колеж? За мене говорят резултатите" – скромничи пред досадните медии... И като стана дума за резултатите, ето епизоди от личната му история, огласени публично през 2014 г.:

  1) Осъденият за изнудване вече екс-председател на Съвета на директорите на ЕАД "Напоителни системи" Георги Харизанов е с влязла в сила присъда за изнудване по чл. 213 а, ал. 1, издадена от Софийския районен съд и влязла в сила на 15 апр. 2005 г. Осъден на лишаване от свобода две години условно, с тригодишен изпитателен срок и глоба 1000 лв. 

  Романтичната биография на обаятелния Харизанов начева още през 1997 г., когато е момък див едва деветнайсетгодишен. Автомобилът му бил ударен от друг автомобил и Георги заставя левака да се подпише, че му дължи 400 долара за щетите – такива са обясненията, които дава петнайсетина години по-късно. Потърпевшият обаче подава жалба за рекет, и така Георги Харизанов поема към Първото си дело за престъпление от общ характер.

  2) През 2011 г. си вади документ, че е реабилитиран. Сега вече се труди в Съвета на директорите на държавно предприятие "Агроводинвест". През ноември 2011 г. някой добър човек от Министерството на земеделието го включил в борда на "Напоителни системи" ЕАД. Министърът не е слънце, не може да знае, че Готиния е осъждан и има висящи обвинения: за заплаха с убийство към млада жена и за кражба на 53 000 лв. от сейф на строителна фирма. Случаят...

  Бил търговски директор (?) във фирма СТОА на арх. Дамян Стоянов и часове преди обира Готиния сам внесъл няколко хиляди лева суха пара в касата. Привлечен е като обвиняем, че негов пръстов отпечатък открили върху стъклената витрина в кабинета на управителя на фирмата. Според прокуратурата, г-н Харизанов и неустановените му и до днес съучастници проникнали в помещението, където била монтирана касата на фирмата. Свалят облегалката на офис-стол с колелца, курдисали тежкия сейф върху стола, вързали го с кабел и лашнали цялата хитроумна конструкция към кенефа. Зад умивалника там с оксижен разрязали сейфа и го изпразнили. Чистият кяр – 24 хил. лв. и 11 500 щатски долара, кой ти го дава! Авантата – чиста печалба. После влезли в друг кабинет, вече не с взлом, ами с шперц. Оттам влезли и в офиса на управителя, където имало втори сейф. Отключват го, без да го разбиват, и изкярили пак чиста пара близо 2 хил. долара. Към четири след полунощ една от спящите принцеси господа пазачите се събужда и отишла по малка нужда; не щеш ли, съглежда, пикаейки сънен, сейфа на шефа си в кенефа: "Абе-е, ко прай тоз железен сандък тук! – рекъл си. И позвънил да пита управителя и собственик на фирмата, ама и на дежурния момък в столичното VII Районно полицейско управление тоже позвънил да пита. 

  Според отпечатъците в кабинета на г-н управителя, на трудолюбивия г-н Харизанов повдигнали Второ обвинение. Което виси и виси, и виси десет години, и тъкмо преди чиновниците да прекратят обвинението към Георги поради давност, поднесен им бил чистак новичък обвинителен акт. Но Софийският градски съд урежда нещата, понеже отпечатъкът, уви! – не е сигурно доказателство да бъде обвинен толкова честен мъж. Господа следователите единствено установили, че мистър Бил Гейтс тире Харизанов само се е разхождал из стаите с двете изтърбушени каси. След умното заключение на Прокуратурата по обвинението относно грабежа, бая силно озадаченият Харизанов на пресконференция обидено заявява: научил за обира и се озовал там, ама с едничката цел да помогне... Кому да помогне и как да помогне, не уточнил.

  3) Осъден от фирмата "Топливо" за дългове от 210 хил. лв, през 2009 г. Харизанов преживява стрес с частен съдия-изпълнител. През март същата година "Топливо" АД иска от Районния съд - София да приведе в изпълнение заповед, от която е видно, че Харизанов дължи на дружеството 210 хил. лв. И Харизанов много иска да се издължи, обаче не връща, даже и след предложението доброволно да възстанови сумичката. И тогава онези там кожодери го осъждат. Решението е: Харизанов да се издължи! И той пак не се издължава, макар да има голямо желание. И с него се заема частен съдебен изпълнител – от януари, та чак до Коледните празници на 2009 г. Декември на същата 2009 г. "младичкият Бил Гейтс" (както свойски го нарича тогавашният наш земеделски министър Мирослав Найденов) залага имущество като обезпечение за връщането на парата, която дължи, и иска спиране на изпълнението. Урра, молбата му е уважена от Съда! През 2011 г., вече шеф в държавно предприятие "Агроводинвест", наперенкият двойник на Бил Гейтс успява да спре принудителното изпълнение по вземанията на кредиторите му. Преди да заеме постове в двете държавни предприятия, е ответник и по други "некой" съдебни дела, понеже и другаде по онзи отработен свой стил дължи пари. Същевременно няма собствен бизнес, няма имот на свое име, нищо-нищичко си няма, освен любов към Партията, която любов и признателност е в съответствие, т.е. в хармония с европейските му духовни ценности** и не му носи никакви приходи.

  Следва

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited by 17 apr. 2021

–––

* Вж. https://chitanka.info/text/186-pytevoditel-na-galakticheskija-stopadzhi/2#textstart

** Вж. https://www.mediapool.bg/sladurat-harizanov-sam-se-zalichil-ot-sladurcom-bez-namesa-na-gdbop-news190041.html & http://www.mignews.info/kakav-politolog-e-bivshata-kalinka-na-gerb-georgi-harizanov/ ,бел.м. tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (551.)

 ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (551.) 

  ...Мнозина изказваха мнението, че поначало човечеството е допуснало страхотна грешка, като е слязло от дърветата. А някои твърдяха, че дори и крачката към дърветата е била погрешна и че изобщо не е трябвало да напускат океаните.

  Но ето че един ден – беше четвъртък, близо две хиляди години след като някакъв човек бил прикован за някакво дърво заради това, че разправял колко хубаво би било, ако започнем ей тъй, за разнообразие, да бъдем добри един към друг, едно момиче, седнало само в малък ресторант в Рикмънзауърт, се сети каква е причината за всички досегашни нещастия на човечеството и прозря как светът може да стане по-добър и щастлив. Този път не можеше да има грешка, нещата непременно щяха да се оправят и вече никой за нищо нямаше защо да бъде приковаван. За жалост обаче, преди момичето да успее да се добере до телефон, за да сподели с някого идеята си, се случи едно ужасно и глупаво нещастие и идеята безвъзвратно пропадна. Но това тук не е разказ за идеята. Това е разказ за онова ужасно и глупаво нещастие и за някои от неговите последици...*

  03.03.2011. 

ПЪТЕВОДИТЕЛ НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ СТОПАДЖИЯ (2.)

Спас Гърневски (1953)

ФЕНОМЕНЪТ ГЪРНЕВСКИ или ПОЕТЪТ АМФОРОВ

  Завършва задочно "Икономика и организация на труда" в УНСС. От най-обикновен прост работник се издига до биг началство. През 1992-1995 г. е шеф на пловдивската държавна печатница. Бе и икономист в пловдивското издателство "Христо Г. Данов". Кмет на Пловдив от ноември 1995 до ноември 1999 г., напорист, работлив, удобен за всеки, които е на власт. Пътят му в политиката лъкатуши от местната Демократическа партия на доц. Илия Кожухаров (1949), след която пък с чудесен флиг-флаг оказал се в Демократическата партия на печения политически тарикат госсин Стефан Савов**. После се вписва в нестройните гневни редици на СДС, мотае се около бледия Филип Димитров (1955), но когато СДС започва яко да гълта вода, прехвърля дълбоките си симпатии към ярката фигура на друг ловък политически княз въжеиграч, Командира Костов и партията му ДСБ (Демократи за силна България). Изключен позорно от СДС, оказва се ръководител на партийната организация на Костовата партия в Пловдив. Е да, обаче и Костовата партия гълта вода, и понеже всичко тече и всичко се изменя, на изборите за Народно събрание от 26 март 2017 г. изненадващо за мнозина, ала пак в неговия си личен стил и амбиции на парвеню се оказва депутат на партията ГЕРБ.

  Ето го стила Спас Гърневски-Амфоров: "Бях член на литературния клуб в Пловдив и написах стихотворението по повод стогодишнината от рождението му". Били други времена и поетът излял съкровените си чувства в Ода за другаря Георги Димитров. Възторженият Спас през годините ще напише за всичко, докоснало сърцето му и тази душа камбана – от сантиментални стиховце за войника от славната Съветска армия навръх Бунарджика, през възхвала на всеки началник, който се е оказал на Пътя му към славата и парите – от госсин Савов, покрай Командира Костов, та до именния ден на доскорошния кмет на ГЕРБ в Пловдив Мамин Ваньо***. Същественото е, че винаги е цамбуркал около персони, от които зависила кариерата му: поривисто, без излишни скрупули зарязвал и шефове и партии, които до вчера превъзнасял и им посвещавал възторжени стихове. На сутрешната сесия на местния парламент, на връх Ивановден графоманът поднася стихче-честитка за здравето на любимия кмет Иван Тотев (1975), който може да му бъде син, и двата пловдивски футболни тима Празнична молитва:

    Смили cе, Гоcподи, и дай cветовни, евpопейски,

    канали гребни, cпоpтни зали, cтадиони,

    cилно "Локо", cилен "Ботев",

    гpад-гpадина, гpад-позлата.

    Смили cе, Гоcподи, над кмета Тотев

    с още няколко мандата!

  Изобщо, слабостта му е да си рецитира частушките – от възхвала (след завъртане с половин оборот Колелото на Историята) да минава към разрушителни дръзки идеи не само за любимия на прогресивното човечество вожд Георги Димитров и любимата до Десети ноември 1989 г. БКП. Покъртителна е епопеята около паметника на Съветския войник върху Бунарджика насред Пловдив. Във вихъра на своята пищна кампания на кандидат-кмет за хилядолетното културно средище Амфоров се зарече: изберат ли го за кмет филибелии, като изчука Альоша на хълма, да префасонира сиенитния войник за радост на групичка хомеопати във форма на гигантска каменна бутилка – идеална реклама на американската фирма за газирана подсладена вода "Кока-кола".

 Според злите езици на Пловдив, броили до някое време прелитанията на поета от партия към партия, от вожд на вожд, преображенията му дотук са девет на брой. И навсякъде Гърневски-Амфоров е в първите редички – хвали или заклеймява, но е добре ориентиран кого да громи и пред чия икона да палне дебела владишка свещ.

    СИЛАТА НА ЧОВЕКОЛЮБИЕТО

    Последните куршуми са в цевта,
    след миг ще се превърнат във звезди.
    А между окопите сега е пропастта,
    в която немското дете лети.
    Ръцете му посягат със тревога
    от изстрелите да се защитят.
    Молитвено протегнати към Бога,
    проклело с устните си този свят.
    Не чува Бог. Един войник от Изток
    ще връхлети върху смъртта,
    положил историческия изпит,
    оценен със алена звезда,
    огряла днес над старата Европа.
    А воините със каменни лица
    на стража са, за да няма пак окопи
    и между окопите деца!

  Написано е от идиот, който вбеси поредни двама Руски посланика и двама поредни Български премиера, предизвика размяната на вербални ноти между наша България и Руската федерация и провокира предаване по Руската телевизия за опитите му на идиота да премахне, срути или неутрализира (?!) Паметника на Альоша над Пловдив. Всъщност Спас Гърневски носи надълбоко в сърцето си 70-тонния каменен войник, посвещавал му е най-съкровени лирични опуси. През далечната 1985 г. по случай 40 години от Деня на победата (Дньом Пабедъй) поетът проникновено обяснява мисията на Съветския войник по време на Втората световна война – да спасява немските деца от... немците (?!), и по-нататъшната му роля, вече във вид на монумент в Пловдив: да плаши всеки левак, на когото му хрумне да копа нови окопи из капиталистическата им Европа. Дълбокомислените си размишления Гърневски обобщил в надслова "Силата на човеколюбието". Дето се вика: ашколсун, пу машалла, господ здраве да му дава!

  Девет години по-късно същият паметник произвежда в съзнанието на същия лирик противоположни асоциации и тълкувания, според които човеколюбието се превръща в човеконенавист. Защо ли? Ами понеже се е сменила политическата конюнктура, а с конюнктурата нови са възгледите и статуквото на феномена от Марково, Пловдивско.

  Годината е 1996-а, Спас е вече "син" кмет. От висотата на това поприще той споделя за времето, когато е посвещавал сантиментални стихове на Альоша: "Спомням си как по комунистическо време нашите литературни сбирки бяха островчета, където човек единствено можеше да избяга от цялата дивотия наоколо, можехме да си кажем нещо истинско с езика на метафорите". Ето тогавашна романтична метафора на Гърневски от ведомствения вестник на пловдивската държавна печатница "Димитър Благоев":

    Да, скъпи Дядо! (Димитър Благоев, бел.ред.)
    В България социализмът намери почва!
    Каква благодатна почва се оказа тя и как
    добре отгледахме маковете, които ти пося!
    Те растат сега, покрили цяла България.
    Растат в душите ни и обещават нова жътва
    в делата на идните поколения.

  Рязката смяна на тоталитаризма с демокрацията взе акъла на сума ти народ. И се оказва, че и Гърневски е сред пострадалите. Да се пита човек от какъв зор внезапно взе да настоява, че уж завършил Университет за национално и световно стопанство, като дипломата му е от Икономическия институт "Карл Маркс", и каква е тази негова следдипломна квалификация по "мениджмънт", при положение че до 1990 г. родната соц-икономика не познаваше такова понятие, принципно отричаше че то съществува. Или да се обяснява как след стачката срещу Лукановото правителство скромният тих деловодител в пловдивската държавна полиграфия от раз се издига до Търговски и изпълнителен Директор на издателство "Христо Г. Данов", а впоследствие и кмет на първия по самочувствие град на Балканския полуостров. Ами че да! Времената бяха диви, шеметните кариери – тоже. Стигаше ти да се мъкнеш от площад на площад и да крещиш: "Долу-у-у, вашшшта мама долна!" срещу тези или онези, за да си извоюваш пост при съответна смяна на властта. Демек, да станеш свой край тавата с мръвките.

  Шлифовал умението си да обслужва словесно соц-идеологеми, поетът със същата страст пренасочи усилията си към по-новите постановки. Дали от дългогодишния си стаж в печатницата или поради интелектуалния си капацитет, Поетът на всяка власт е пленник на клишета, от които и при най-бегъл прочит одма се разбира кого обслужва. С подобен багаж можеш да станеш шеф на поредната партия с тиренце (ДП-1996), към която до някое си време се числи феноменалният Гърневски, може да оглавиш даже и Координационния съвет на СДС в Пловдив, особено ако седесарите в Пловдив са в плен на тепегьози, които гневно си разговарят чрез заклинания, както беше до 1995 г. Ама па когато – вече като кмет, вместо да търсиш как да осигуриш поне хляб в града, се правиш на жертва по опашките за хляб, лъсва цялата ти безпомощност. Спас обаче компенсира, като обяснява, че заради противния Жан Виденов (1959) кеси повече по трибуните, отколкото седи в кметството. А колчем се завърти из кабинета си на кмет, гледа да отхвърли и малко лична работа, защото по собствените му признания време не му остава за близки, познати. Пенсионираният тъст (баща на жена му Донка) става директор на борд на Консервния комбинат, сестра му – шеф на Института по тютюна, братовчед му – управител на предприятие към Градския транспорт, негов съселянин и авер оглавява ръководното тяло на курорта Пампорово, събрат от самодейния им кръжок по "плетение словес" е в Съвета на директорите на Пловдивския панаир.

  И когато местна журналистка написа в централната преса, че и на Седемте тепета им е писнало от подвизите на Гърневски и че градът е заприличал на руина, докато Спас си обзавежда възрожденски кабинета, кметът я закопа, че е работила в тоталитарни издания и е... о, Боже! – от руски произход. Ето как й даде ценен урок по достойнство: "Знаете ли, госпожо, духовното опустошение започва, когато човекът сам си изтръгне съвестта".

  Следва

  Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited by 16 apr. 2021 

–––
* Продължение от книгата на Дъглас Адамс.

Стефан Савов (1924-2000)

** Стефан Савов, разбира се, не би възразил срещу възможността един ден да изпрати десетилетните си врагове комунистите там, където той смята за необходимо, но също така е готов в определена ситуация да преговаря дълго и напоително с тях. А какво го кара да се представя за парламентарист и умерен политик!

Следвайки логиката, според която се е формирала социалната група, чийто интереси защитава "неговата" Демократическа партия, изяснява се, че тя има мно-о-ого по-важна цел от простото воюване с БСП заради доказване на антикомунистическа твърдост. Партията на Стефан Савов цели съхраняване при една нова политическа конюнктура на вече придобитото имущество чрез Закона за реституцията. За постигането на тази работа идеологемите, политическите страсти на лумпенизираните тълпи не са най-доброто средство. Та точно стремежът към тази хубава цел диктува гъвкаво политическо поведение различно от онова, което предлага НКС (Националният координационен съвет). Оттук, демек, произтичат основно конфликтите при определянето на политическата линия на коалицията ОДС. Представителите на официалната политическа линия до някое си време няма какво да изгубят при кофти резултат от едни предварителни избори, докато втората тенденция, представяна от госсин Савов, придоби от Съдбата значително имущество и от там по-висок социален статус, който по-висок социален статус трябва да бъде гарантиран дори чрез споразумение с партията на омразните пребоядисани комунисти. Вж. https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/1994/06/27/1825535_stefan_savov_-_neuspeshen_opit_za_minalo_v_budeshteto/.

*** Мамин Ваньо пловдивчани наричат синчето на Мама Роза Тотева, която всъщност е мозъкът на семейния им бизнес, https://www.standartnews.com/balgariya-obshtestvo/vazhodat_na_kmetskiya__hotel_imperial_-297884.html# & https://7dnibulgaria.bg/archives/tag/%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BD-%D1%82%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B2. Бел. м., tisss.