ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (747.)

 ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН

ПЛОВДИВЧАНИН (747.)

  Няма как да спреш жена, която е решила да си тръгне. Те имат изострен усет, когато не ги цениш, и жестоко си отмъщават. – Аноним (1947)

  1 noe. 1988

ОТЧАЯНИЯТ АДАМ*
 
Какво да се прави? Ах, какво да се прави,
когато без обич загиваме прави,
когато за нищо и никаква грешка:
изпусната дума или по-тежко нещо –
затова че те мамела твойта любима
и с друг разиграла любовна комбина,
или си легнал, като "големия мъж",
с апетитното маце в сочната ръж,
и ето че лъсва горчивата истина:
дори да се гледате вече не искате.
 
Какво да се прави? Ах, какво да се прави,
когато и нервите вече не са така здрави!
Тя изръсила нещо ужасно обидно,
от което естествено съвсем не е видно,
че си говедо, тип гаден и долен,
понеже от манджите й не си бил доволен,
а и кръшкаш по друга, бълнуваш по трета,
дорде Дулцинея ти дунка кутрето,
пере ти душата и кирливите ризи
и в двубои юнашки с роднините влиза,
и защо ли... За тебе, о, Боже!
 
О, Боже! Как може, Ромео, как може?
Човече, били са и слънчеви дни –
летяхте в простора, две влюбени птици,
но ето че друга съвсем те плени
с влажни целувки и щръкнали цици.
Животът до вчера така беше ясен,
така подреден и така безопасен,
че сега си мърмориш: Защо ли пък не,
пак бих си кръшнал, заслужава поне!
 
И градината цъфнала с белите вишни
печално ти спомня греховете предишни,
когато бе сякаш не тук, а в Париж,
запокитил със страст своя жалък Мъглиж,
до ушите затънал в свойто щуро въстание,
от което кървят още нежните рани.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 4 oct. 2021

___
* От сб. "Порто Фино" ("Последно пристанище"), 1999 г., неизд. Бел.м., tisss.