понеделник, 22 април 2024 г.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1556.)

 ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1556.) 

  Не се плаши от локвата – душа и свят й е да те окаля! Празното тенеке вдига шум до небесата, но е безобидно – не губи време с хора без лик и стойност! Кой воюва с жабите?! Реши ли Дяволът да те ритне, ще го стори с човешки крак. – (Аноним 1947)  

  9 apr. 2008

ОТ АДА

На дъщеря ми Вера*

В катранен фрак кой знае как 

яви се Дяволът пред мене 
с патъци жълти на бос крак 
и фосфорни очи зелени. 

В съня ми снощи се яви 

и някак си изкристализира 
с онази фраза C'est la vie**
светът е изветряла бира. 

Учтиво ме простреля с пръст, 

и кой да предположи! – 
 не лъхаше на гняв и мъст 
блестящата му сива кожа. 

Каквото да си мислиш, знай – 

угрижен тихичко ми рече, – 
ти вместо да живееш в рай,
живееш с ада в теб, човече.

Пловдив – гнездо на пошлост и култура

Plovdiv, edited on 22 apr. 2024

Илюстрации:
- 4-годишното ми Водолейче с мъдрост в очите***
- Зодия Лъв с асцендент Овен, взривоопасна смес. 

––

* Интелект (усет) не се придобива с четене на дебели книги и частни уроци, човекът се ражда с усет по ген. Благородството не е титла, а да си спокоен както в оскърбителни положения, тъй и да не скачаш до тавана от радост и в никакъв случай да не възгордяваш.
** Такъв е животът (фр.).
*** От хлапе ме е изненадвала с открития, които вади като от дълбок кладенец. Толкова унижавана е била, и въпреки това, благосклонна към идиотите насреща й. Роди се синя-посиняла с омотала се на вратлето й пъпна връв. На осмия ден долетяха от Добруджа баба й Вичка (Виктория) и сестра й Петрана, оставиха си даровете върху масата и побързаха още същия ден да си заминат. Като се върнала на село, баба й рекла на комшиите: "Това детенце няма да го бъде. Чакаме всеки момент телеграма, че се е споминало". Затова по-късно съм й казвал на моята първородна Вера: "Тати, теб Богородица те закриля!" Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1562.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1562.)     Миналото живее, докато го помним. Мъртвите са живи, докато ги помним. Бедата не е в смъртта, а в ...