Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

сряда, 20 юли 2016 г.

Ars Poetica - МОМИЧЕТО, КОЕТО МЕ ПРОКЛЕ

МОМИЧЕТО, КОЕТО МЕ ПРОКЛЕ

На улицата срещнах Старостта  
върху тояжка суха се подпираше,
надникна ми чак в очните дъна 
и нещо ми прошепна за умиране.
 

Умиране! Изгледах я смутен
, 
а в гърлото ми буца се втвърдяваше 
какви ги дрънка! Миличка, без мен 
не ще е то живот, а оцеляване.
 

Завтекохме се в кръчмата с Иван, 
Иван
с когото даже сме приятели, 
и го видях блажен в сандък голям
 
положен
; и почувствах се предателски. 

Той всичко бил постигнал и сега
 
бил ден да пием само и да лапаме
, 
до гуша му дошло от суета
 
оставало да хлопне сам капака си.
 

Видях го
цял, красиво побелял, 
засилен като щъркел пред излитане.
 
А с тебе, миличка, съм оцелял,
 
понеже ти до смърт си ме проклинала.


Пловдив – културна столица на Европа за 2019
Plovdiv, 29 mar. 2007 not edited 20 uli 2016