МОМИЧЕТО,
КОЕТО
МЕ ПРОКЛЕ
На улицата срещнах Старостта –
върху тояжка суха се подпираше,
надникна ми чак в очните дъна
и нещо ми прошепна за умиране.
Умиране! Изгледах я смутен,
а в гърлото ми буца се втвърдяваше –
какви ги дрънка! Миличка, без мен
не ще е то живот, а оцеляване.
Завтекохме се в кръчмата с Иван,
Иван – с когото даже сме приятели,
и го видях блажен в сандък голям
положен; и почувствах се предателски.
Той всичко бил постигнал и сега
бил ден да пием само и да лапаме,
до гуша му дошло от суета –
оставало да хлопне сам капака си.
Видях го цял, красиво побелял,
засилен като щъркел пред излитане.
А с тебе, миличка, съм оцелял,
понеже ти до смърт си ме проклинала.
върху тояжка суха се подпираше,
надникна ми чак в очните дъна
и нещо ми прошепна за умиране.
Умиране! Изгледах я смутен,
а в гърлото ми буца се втвърдяваше –
какви ги дрънка! Миличка, без мен
не ще е то живот, а оцеляване.
Завтекохме се в кръчмата с Иван,
Иван – с когото даже сме приятели,
и го видях блажен в сандък голям
положен; и почувствах се предателски.
Той всичко бил постигнал и сега
бил ден да пием само и да лапаме,
до гуша му дошло от суета –
оставало да хлопне сам капака си.
Видях го цял, красиво побелял,
засилен като щъркел пред излитане.
А с тебе, миличка, съм оцелял,
понеже ти до смърт си ме проклинала.
Plovdiv, 29 mar. 2007 –
not edited 20 uli 2016