ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1432.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1432.)

  Лесно е да раздаваш присъди. О, това нещо се удава изключително леко на всеки философ тъпак! Тънкостта обаче е да разбереш защо са толкова нагли онези, които ни манипулират. Дали фалшивото лице на отродника не е знак, че се страхува преди всичко от себе си, от комунистическия си произход и минало! В момента някогашните доносници и офицери от Държавна сигурност плонжират пред новичкия Биг Брадър, за да докажат колко силно са влюбени в т.нар. евроатлантически духовни ценности и красоти, а нашите балъци им се хващат на театрото и ги боготворят. – Аноним (1947)

  4 apr. 1994

УЧИТЕЛЯТ АЛФОНС*

  Йовков е голям наш писател, малкото му име е Йордан. Както се вижда, фамилното донякъде съответства на личното му име. Може дядо му да е Йовко или Йовчо, обаче баща му, като не го кръстил тъй, дал му е пак нашенското име Йордан... Както е редно, и Йордановците си имат имен ден, кога попът зафучи кръста в реката и апапите ще се издавят кой пръв да докопа този кръст, но какъв имен ден може да има човек с името Алфонс, когато фамилното му име идва от нарицателното по нашия край на Тракия за абсолютен тъпанар и ачик левак Бай Грую?! В трети клас по някое време класната ни Кавръкова се поболя и я заместваше някой си Груев, учител по български на горните класове, малкото му име бе Алфонс, обаче деветокласниците го префасонирали в Ал фон Говедото, че любимата му фраза била "Вий сте цели говеда, ама ще ви оправя аз вас, ще ме запомните за цял живот!" Като че говедата може и да не са цели... Цели са, разбира се! И сладко ни омайват от телевизора с приказки за демокрация и истината.

  Алфонс не напада по обикновения познат начин, а размахва лапи във вид на витло на вятърна мелница и бие текмета (шутове) с ляв и десен крак. Кой ли ще му се опре! Учениците го възприемаме като напаст, като природен феномен. "Можеш ли да спреш ти вятъра!", както се казва в хубавичко стихотворение на една от великите поетеси на България г-жа Елисавета Багряна, която, като не си харесвала фамилията Бояджиева, че отвсякъде онова ми ти Бояджиева й смърдяло на мазен, чак залоен турски сериал, та се прекръстила на Багряна – боядисана, вапцана, оладжак, както казват турците.

  Какво да сториш пред такова бедствие! Не можеш го възпря, ни ще го умилостивиш другояче освен с горещи молитви и покаяние... Когато го създавала, г-жа Природата си послужила обилно с три кубика суров дървен материал и първобитни сечива, на първо място секира, мотика и чук. Алфонс е някак ле-еко издължен и силно пипонест. Фигурата му представлява спортно коремче върху масивни къси крачета, окончавани от огромни плавници. Плавниците му са напъхани в масивни патъци, които Алфонс – когато са го назначили в междучасията за дежурен даскал по коридора, забърсва със сиво кадифено парцалче. Косиците му са плътно пригладени, маже ги вероятно с мас или шарлан и лъщят с оттенък на захабен стар чаршаф. От джобчето на сакото му се подава кирливо кокалено гребенче. Винаги зализан, в панталони с остър ръб – муха да кацне, ще се разкрачи върху ръба му, неясно как и според каква алхимия, вместо представа за елегантност Алфонс буди погнуса. В костюма си освен плюшеното там парцалче се гуши и понамачкана тубичка боя за обуща "Ималин", стъклено шишенце древен одеколон "Дунавски вълни" и незабравимият за четирите поколения българи, които са били войници в родната казарма, крем "Младост" – изобретение от ерата на непрежалимия Вълко Червенков, лъскава пинсета, пиличка за нокти и крива ножичка за маникюр. С пинсетата си скубе косъмчета от носа и ушите. Заради нещо мрачно и тъпо, излъчващо се от масивната му фигура на темерут по рождение, напомня едър торен бръмбар.

 Алфонс е силно влюбен в себе си. Обикновено цитира свои мисли, като не пропуска подробно да ни обясни при какви обстоятелства въпросната "мъдрост" му се явила в акъла; то са мисли, изречени непременно по специален исторически повод. Въобще и изобщо, от него лъха на злост, високо самочувствие на мисионер сред диви племена, философ-психолог и археологически разкопки. Цитира чат-пат откровенията на някой си Карл Маркс. Застане пред мигащата на парцали Ванчето Футекова, която пак не си знае урока, па с гробовен глас бръмчи като булдозер, кога чисти коритото на Марица, пресичаща Пловдив, от купища битов боклук, дървета и храсти:

  – Ако си спомняш как се изразих миналия път, мила Футекова, от теб нищо свястно няма да излезе. (Продължителна пауза, за да осмислим всички казаното.) Ти си тъпа и мързелива. – Па се обърне към нас: – Трудът, деца, превърнал маймунката в човек. Онези маймунки, дето не се трудили, клечат си още горе на палмата и чакат някой да ги свали от клона с бананите.

 Застинал с разперени откъм лактите лапи под лика на Карл Маркс, нечистоплътен и чорлав като идола си, Алфонс описва "капетализъма" като ламя... Брадатият Маркс боцка ламята с много стройната си теория за човешкия род. Замирише ли й на Маркс, ламята – "капетализъмът", демек, хуква вдън гори тилилейски, отвъд Атлантическия океан да се спасява. Отдалече Алфонс яко напомня злодей от скандинавска легенда. Отблизо се хвърлят в очи бухалските му вежди и смръщеният поглед. Същевременно напомня на някогашните скитници, които олицетворяват злото в Чаплинова комедия. От него лъха на чесън и непрани гащи, препържена риба и одеколон. Отвори ли уста, изникват жълтеникави зъби и позлатена коронка. Чистник. Все си бръска пърхота от дрехата. Гнусливо, с две пръстчета, чисти полепналите по костюма му конци и косми. Където да се появи, като гол охлюв (плужек) върху листо от маруля оставя блестяща, видима отдалеч слузеста диря. Любимият вестник "Дума" е пъхнат в джоба на сакото, та отдалече да се знае: това е любимият на обновените партайци вестник "Дума". За другите вестници се отзовава някак неласкаво, току рече: "Оня парцал аз го не чета". 

  Ето част от негови откровения: На вестникарите и телевизията се дължат бедите на България. Нужна ни е здрава ръка, за да успее Демокрацията и у нас. Прогресивното човечество се надява единствено на демократа-новатор. Няма от демократа-новатор по-честен и по-достоен. Всичко прекрасно е дело на истинските професионалисти от партията на обновените демократи, славната БеСеПе. Най му се радват единайсет- и дванайсетокласниците от четвъртия етаж, кога по черната дъска се хване да драще темата на новия урок с правописни грешки. Подземали са го да обясни защо се пише "мляко", като и "млеко" не е грешно, кое всъщност е правилно: футбол или фудбол? И Алфонс така се замотавал из тъмните дебри на българската граматика и родна реч омайна сладка, и особено в глаголните й времена, че се случвало, потен, да ломоти:

 – Сватба се пише "свадба", тъй ли! А аз какво съм казал? – Или хитрувал, хилел се идиотски, въртял зъркели като циганка, хваната в зарзаватчийница да си пъха цели краставица под полата: – Реших да пробвам колко знаете, пък вий сте се хванали на въдицата. Хе-хей! Българският, това не ви е две и две прави четири. Сметанката е за фасулковци, а граматиката е бетер философия! Ако залягате, колкото аз съм залягал над книжките, и на вас ще ви се изясни делото на Кирил и брат му Методи.

 Дъщеря си Алфонс записал в съседното училище "Димчо Дебелянов" да учи, че на колегите си тук хич им няма доверие. Получила Катенцето "три" по физика и ревнала да плаче, присмели й се децата и търчи Катюша при тате. Пипва той двама по-устати главоци, сблъсква им кратуните една в друга. Рекъл му физикът Койчев: "Ах, не бива тъй, г-н Груев. Вий, коскоджа ми ти мъж за чудо и приказ, дечурлигата да пердашите". Алфонс и върху Койчев налетял да му шибне един. "Шибна един" – фраза от речника на бившите най-достойни синове и щерки на нашия народ и Партията-ръководителка: БеСеПе, ГЕРБ, ДеПеСе или коя да е друга, все произлезли изпод шинела от Татовото БеКаПе и Шесто управление на ДеСе. В предаване in live от залата на Седмото Велико народно събрание яко изнервена госпожа** от партия с красиво демократическо име покани от трибуната хитруващия и изплъзващ се от неудобни въпроси и въпросчета като мокър сапун в банята лидер на неговата фалшива лъже-демократическа партия:

  – Господин Савов! А-ах, госссин Савов, що не излезете във фоайето на Парламента да ви шибна един! 

  Ама отзова ли се на любезната дамска покана кавалерът Стефан Савов, отиде ли да му шибнат един в муцуната, дип не стана съвсем ясно на целокупния електорат отсам телевизора. Подир физика Еню Койчев на бойното поле в училищния двор се явява и Елка Бресковска. Шефката Бресковска заплашва, че ще извика полиция, а нашичкият Алфонс й отвръща, че с женоря не му е работа да се занимава, ама ако госпожата чак толкова напира, не му е проблем и на нея да й шибне един. И Бресковска си подвива куйрука***. С лапи върху корема побойникът Алфонс изпод вежди измерва тълпата от хиляда случайни кибици, затаили дъх, па отронва любимия си лаф: "Вий сте цели говеда, ама ще ви оправя аз вас, та ще ме помните за цял живот". И понеже в квартал "Изгрев" два месеца се обсъждаше само този случай, фукахме се пред хлапаците от съседните училища, че тренираме за самоотбрана в часовете при нашия Груев. Инак в часовете по български при нас е мъртвило, та си закопняхме по нашата Кавръкова. Досадница е Кавръкова, обаче не ни блъска с юмруче по гърба и муцуната, не ни бие дузпи по задника.

 На млади години Алфонс пребивавал в съветската република Коми, където го наели за дървосекач. Не бил сякъл обаче с останалите дървари, ами си клател краката, като партиен секретар в канцелария с никелиран самовар, килимче с еленчета зад гърба и декоративна палма, съчинявал стандартни доноси за своите сънародници. Изхитрил се по някое време доносите да ги размножава с индиго. Попълвал към типовия донос само име и фамилия на съответния отстъпник от "марксизъма-ленинизъма", докато на генерала-партизанин от ДеСе в София му писнало да чете и препрочита все един и същи секретен доклад от далечен Сибир. Доядяло ги смелите наши чекисти да гледат как агентът им Алфанасий Груевич дебелее и плуе от мързел в Република Коми, та го забили отчетник по въгледобива им по-дълбоко: в китното сибирско градче Красная Пицунда. За парлама го командировали в Красная Пицунда, нека да види Партията, че и той полезна работа може да върши. От онзи период вероятно му е останал навикът да се зъби: "Шта прата аз да чукъш камани" – намек за китните ни профилакториуми с романтични имена: Скравена, Персин, Слънчев кът, Белене, "Шта науча аз теби къде сирът гладнити!" – или ръси ругатни и закани на неразбираемия свой руский язъйк.

  Часовете ни начеваха ето така… Изпъне се дежурният пред черната дъска и изквичи громко: "Кла-а-ас, смирна!" Сдървим шия, зъркели опулим, Алфонс ни огледа-огледа, направи два-три тегела пред строя, па откликне тоже па русскаму язъйку: "Свабодна, маладци!" И ние сядаме. И се захваща неговото 45-минутно театро. Заповяда ми един път да прочета "изобразително", както се изрази, "Песен на синчеца" от Иван Вазов. Мрънкам си аз тихо, а нарочно яко изкрещях: "Бог самичък ме посея, препика ме да раста", и тогава Алфонс поправи и патриарха на Българската литература дядо Вазов:

  – Господ...? Какъв господ, мойто момче! Няма Господ! – Па се оцъкли, сякаш му се яви внезапно Божият образ, усети току-що Божията промисъл. Впери се в напомнящо очертанията на бившия Съветски съюз огромно лайняно леке на тавана в класната ни стая, последица от ноемврийските хладни дъждове и прокапалия училищен покрив, и замълча унило. За Алфонс – ако има сила, по-мощна от Александър Велики на кухите макета, Буда, Кришна, Тангра, Перун, Зевс, Кронос, Юпитер, Йехова, Саваот, Аллах и божествената им компания наедно с пророци, то е замижал мустакат Чичка с луличка, някой си Йосиф Висарьонич. Посочи ни го на картина в позлатена рамка, където този Висарьонович или Висарьонич тъкмо е врътнал нуличка от пушек. Става то нейде на майната си, в Маскве, или както ни говорят, в Третия Рим на проектирания от г-н Карл Маркс световен концлагер за щастливи хора и прогресивното човечество.

Пловдив – гнездо на невежество и култура

Plovdiv, edited on 24 noe. 2023

 

Илюстрации:

- Стефан Савов (1924-2000), от едрите нлоуни.

- Алфонс – илюстрация от автора на ръкописа.

––––
* Глава ХХVI от ръкописа "Историйките на ученика Ламски" (1994-2004).

Г-жа Петя Шопова от Пазарджик

** Г-жа Шопова (1951) е от Пазарджик. През 1973 г. завършва Право в Софийския университет. Член е на БСП до ноември 1993 г. Депутат от ХХХVI до XXXVIII НС, между 1997 и 2001 г. е била зам.-председател на XXXVIII Народно събрание, зам.-председател на Българската евролевица. От далечната 2001 г. преподава в Института по криминалистика в Русе, професор по криминология с чудесна биорафия! Човек трябва да е грубиян по манталитет, за да знае каква могъща сила е липсата на възпитание в политическия живот у нас. Прототип на Алфонс е другарят Атанас Стойковна, бившият партиен секретар на кварталната организация на БКП в пловдивския район "Изток", кв. Изгрев-Изток, където живея. Преподаваше на голямата ми дъщеря Вера, и когато Вера ми описваше "подвизите му на абсолютен простак в часовете им по Български език и Литература", казах й: "Трябва да си щастлива, че още в ранна възраст срещаш невежество и грандомания и имаш възможност да се учиш как да противодействаш, как да я отстраняваш в живота си оттук нататък". 

*** Тур.: Опашка. Бел.м., tisss. 

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1431.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1431.)  

И си предадох сърцето, да позная мъдростта, лудостта и безумието. И познах, че и то е гонене на вятър. Че в многото мъдрост има много досада и който увеличава познанието, увеличава печал. – Еклисиаст, Библия

 5 oct. 2005

ПЛОВДИВ НА БЕДНИТЕ

И ей я по патъци, нахлузени на босо,
кварталната клюкарка с осанката на Крез:
пак чепка заядливо световните въпроси
пред група пияндета, мъже с висока чест.

Под мишницата с хляба, от фурната току-що
изваден дъхав, парещ, минавайки край тях,
кварталната Принцеса те все пак не пропущат
и я приветстват шумно със дрезгав мъжки смях.

Одумват я цинично, и там – ръце разперил,
кълчоти кльощав задник махленският чешит;
явява се обаче взвод милиционери
и цялата компания застива с мазен вид.

Колона камиони дрънчи, дими, пърпори –
излита на учение по Пещерско шосе
с оръдия прастари, но вапцани повторно.
Под древните зенитки Джендемът* се тресе.

Войничета три роти от банята се връщат,
последният отляво – с фенер голям в ръка,
хлапе да спи отпраща при мамчето си вкъщи,
а то му отговаря: "Иди ти, аз не спя!"

Край пътя, под салкъма стар кон агонизира,
каручката разпрегнал, стопанинът-простак
кълне и псува всичко – и Господ, и всемира,
и пада от небето виолетов мрак.

Додето се озърнеш, и хълмът се забулва
с рояк звезди, подобен на зрял памидов грозд.
а дядо поп изслушва греховна пищна булка...

Минава тъй животът, величествено прост. 

Това е онзи Пловдив на мойто свидно детство,
груб, с колене охлузени и пукната глава;
тук дивните му образи са леко неуместни,
но Боже мой, за мене любов си е това.

Пловдив – гнездо на невежество и култура

Plovdiv, edited on 23 noe. 2023

Илюстрации:

- Мильо от Гюлбахча, един от талисманите на Пловдив.**

- Как Сийка на Чудомир (1890-1967) от "Не съм от тях".*** 

____

* Джендем тепе (тур. "Дяволското тепе") – най-високият пловдивски хълм. Помня от детските си години, най-горе имаше следи, а по-късно се оказа, че са от древно тракийско светилище на горските нимфи.

** Наред с Данката от Кършияка, бай Анго Шарана от Кючук Париж, вечно ухиления Стефчо от махалата под източните склонове на Джендем тепе, Чапая – бивш състезател, нефелен след злополука при мотоциклетните състезания: в онези години милиционер, обичан от хлапета и възрастни, Цариградски – чистач на плювалницини по централните улици на потъналия в кал, прахоляк, конски фъшкии и мизерия Пловдив на бедните между 1950 и 1963 година. Мильо не е бил сопнат и не се е стряскал от обективите. Любителска кинолента го запечатва с характерната му скоклива прегърбена походка как се шмугва в тълпата на Главната. Пловдивчани се радваха, когато в тв-сериала "На всеки километър" талисманът на града ни попада в кадър, заснет пред една от църквите. Мильо си беше птичка Божия, душица, на всички християнски празници пред църквата на ул. Съборна, където е отрасъл, стоеше пред храма, заглеждаше някоя булка, но не протягаше ръка да проси – имаше свое достойнство, което не му позволяваше такова унижение, Нямаше нужда да проси, уточняват онези, край които е расъл кроткият чешит. В който и съседски двор да е почукал, са му отваряли портичката и всеки му е давал по нещо. Отделно хлапетата му пробутвали дебело намазаните с мас филии за закуска. Нашенци умираха да го подкачат, но и го обичаха, черпят го къде с паничка сок, къде с принцеса (пловдивско изобретение) или кифла.

  Може да е бил всякакъв, но не беше скучен човек. Интересен е, защото е нестандартен. Затова попада в картините на големите пловдивски художници Златьо Бояджиев, Йоан Левиев, Христо Стефанов. Влиза в ред детайли, които са очарованието на приказния Пловдив. Без чешити като него, без Цариградски, Мамин Кольо и пр. задрямалият на вид Пловдив губи от неповторимия си чар, твърдят майстори на четката. Инак в масовото съзнание Мильо оживява с украсени, станали вече градски фолклор, слухове за изключителната му мъжка надареност... Съседи припомнят как засичали гимназистки да надничат през решетката на прозорчето му, когато Мильо се събличал, белким зърнат онова, за което жените си споделят на ухо.

  *** Мнозина от някогашните по-възрастни клюкарки на Пловдив, както във всеки провинциален български град, изпълняваха роля на обществена съвест, раздаваха правосъдие по махленски, настройваха мъжете да се сбият и си гледаха сеир, за кеф на кварталната публика от жадни за зрелища бедняци, когато още нямахме телевизор, нямаше го Азис и Ути Бъчваров, нито цирковете в Парламента на живо, та жадуваха за нещо хем смешно, хем кърваво и романтично. Бел.м., tisss. Бел.м., tisss.