ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1308.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1308.)  

 Журналистика е да съобщаваш на света нещата, които другите не желаят да бъдат огласявани. Всичко останало е PR. – Джордж Оруел (1903-1950)
 Всеки, чийто баща или близък се е сражавал срещу нацистката чума, би трябвало да разбира наглостта на днешния световен Изнудвач и защо трябва да е привързан към България, за разлика от продажния политически лъже-елит. – Аноним (1947)

  19 uli 2006

ПРАЗНИК НА ВЕТЕРАНИТЕ ОТ ВОЙНИТЕ*

 Годишнина от рождението на Димитър Списаревски**

Като четиримоторен американски бомбардировач
бръмбарът рогач
със своята дързост и хулиганство
наруши Българското въздушно пространство
на една черквица саката,
килнала се в селце насред планината***.
И богомолци разни, и разни баби,
така притеснени с техните слаби
познания върху бръмбарите въобще 
и върху бойната авиация в частност,
се юрнаха презглава да бягат
и се скупчиха на вратата,
където един си изкълчи ръката,
друг си изгуби в навалицата ума и главата,
на трети и четвърти им се подкосиха краката
и от цялата дандания не стана ясно,
че това летящо е съвсем безопасно.

Обаче бръмбарът-рогач пикира,
блесна с острие като ислямска секира
в полумрака на християнския храм
и се заби точно там,
сред венците изсъхнали, изветрели,
в избелелите прашни черни дантели,
без някой да го гони
над изгърбените от старост черковни икони,
и с ръмжене диво и бясно
право в корема на Спасителя се хряссссна.

Объркан, учуден се отдръпна, подхвръкна
и се пльосна насред свещите запалени
в чест на Незнамкой си светия –
един от ония,
които вършат чудеса
и за тази работа са силно похвалени
в дебелите книги свещени
от отчета и мъдреци вдъхновени.

И му припари от живия огън тогава,
от тази под задника му жива жарава
и подобно Божия стрела
бръмбарът-рогач полетя
над площадчето, над селцето, където
два автобуса с подпийнали екскурзианти
не успяваха да се разминат и тъкмо
шофьорите им учтиво се псуваха,
без някак все пак да се разбере
какво са им майките виновни
за тези техни клетви световни.

Бръмбарът, както си летеше – уморен,
а и понеже бе вече в черквата веднъж,
блъсна се в мустаците на онзи дебел мъж,
който – свалил шапка,
се бе покатерил върху капака
на бъчвата с дъждовна светена вода
и зовеше през електрическа фуния:

"Насаааам, народе! Насам!
Тази вечер за ветераните от войната
ще са ни мезетата и вината.
Разполагаме с танцьорки харни,

певачки, смешници 

за храбрите наши оцелели войници.
Насааааам, народе! Насам!
Тук е гювечът голям".

И пред скупчените зяпачи
еуфоричният мъж дръпна патетична реч
и тъй дълго говореше и говореше, и говореше,

и говореше, и говореше,
че бръмбарът отлетя надалеч.

И понеже слънцето юлско бавничко вече
зад планинския хребет залязваше
в сгъстяващия се невежествен мрак –
докато тълпата шумеше и се прозяваше,
озадачена, от крак на крак,
високо зад облака там, в Небесата,
като кървава яростна капка в тревата
над цялата суета и над всички
заблестя бръмбарът подобно звездичка.

И тогава настана онзи върховен миг,
когато над смълчаните човешки редици
вместо "урра" се понесе протяжният вик
на умиращите от раните си войници…

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 16 uni 2023

Илюстрации:
- Бомбардирането на Дрезден – културната столица на Германия.
- Баща ми Кирил (1922-1983) картечар от Втората световна война.

 –––

* От ръкописа "Порто Фино" (1999), стр. 50-52.

** Димитър Светозаров Списаревски – роден на 19 юли 1916 г. в град Добрич, е летец-изтребител от стар възрожденски род от Котел, поручик, кавалер на орден "За храброст". След таран в американска "летяща крепост", изпратена да бомбардира почти беззащитната 300-хилядна София, самолетът му се взривява в землището на  Долни Пасарел. На 20 декември 1943 г. от 8 хил. метра височина над 150 (сто и петдесет) американски бомбардировачи "Либърейтър"  се насочват за поредна бомбардировка на София. Машините от 376-а тежка бомбардировъчна групировка на 15-а Въздушна армия на Съединените американски щати са съпровождани от 50 (петдесет) двумоторни двукорпусни изтребителя на 82-рата им изтребителна група. Българската противовъздушна отбрана вдига едва 36 наши самолети срещу 200 американски. Противникът е посрещнат от изтребителите Bf-109, излетели от летище Божурище и изтребители Девоатин, излетели от летище Враждебна. Българският орляк 3/6 от летище Божурище по списък разполага със 17 (седемнайсет) изтребители тип Bf-109G-2. Задачата е нашите да завържат бой с американските изтребители. Орлякът от Враждебна – 2/6, има по списъчен състав 24 (двайсет и четири) изтребителя Девоатин D-520. Задачата му е да атакува бомбардировачите на янките, и така да ги принуди да хвърлят бомбите извън София. Летците отлично разбират, че трябва да печелят време, за да може мирното население на онази София да влезе в скривалищата. Тактическата цел е постигната – вражеската формация на янките е разстроена. В този бой артилерията на противовъздушната охрана изстрелва 805 снаряда. Загиват поручик Димитър Списаревски и подпоручик Георги Кюмюрджиев, роден на 28 юни 1919 г. в Стара Загора. Нашите бойни пилоти свалят десет машини на янките: три бомбардировача и седем изтребителя. 

Вж. https://btvnovinite.bg/predavania/nerazkazvanata-istorija-za-poslednite-migove-dimitar-spisarevski.html 

*** Когато писа текста, авторът имаше пред очи мизерната черквица на село Бойково в Родопите заедно с миниатюрния площад под нея, където рейсовете от Пловдив с няколко маневри обръщаха отново в посока Пловдив, след като разтовареха екскурзиантите. Бел.м., tisss.