Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

неделя, 23 април 2017 г.

Story – ТРИПТИХ

ТРИПТИХ

      Една сутрин Буда седял сред учениците, когато приближил един пришелец. "Съществува ли Бог?" попитал пришелецът. "Да " отговорил Буда. След закуска се явил друг и попитал: "Съществува ли Бог?" "Не, не съществува" отговорил Буда. В края на деня трети се обърнал към Буда с този въпрос, и отговорът на Буда бил: "Трябва сам да решиш". 
    
    "Учителю обадил се един от учениците, как може да има три отговора на един и същ въпрос?" "Те бяха различни човеци рекъл Буда. До Бог всеки стига по свой начин: един с увереност, друг чрез отрицание, трети обзет от съмнения, а някой  в самия край на живота си. Но непременно всички стигат.

* * *
    По границата между Испания и Франция се издига висока планинска верига. Там някъде е селцето Аргелес, от което селце пътят към долината заобикаля под висок хълм. Всеки ден по обяд някакъв местен старец се изкачва на хълма и слиза оттам.

    Появил се в един прекрасен ден човек от външния свят. Новодошлият нямало как да е наясно за странностите на местните. При второто си посещение срещнал същия старец. И всеки следващ път, кога идвал, възприемал стареца с все повече и повече подробности дрехите, капелата, тояжката му. Когато си спомнял селцето, вече започнал да мисли и за стария човек, макар да не бил сигурен дали старецът съществува наистина... Веднъж се изкушил да поговори с него. Попитал: "Сигурен ли си, че Бог е точно в тези планини?" "Бог е там рекъл старецът, където му позволят да влезе". http://avtorski.pogled.info/…/54094/Golyamoto-chakane-na-Me…

* * *
    Бог е там, където му позволят да влезе. Рано или по-късно, или дори в самия край на живота си всеки стига до Бог. Красиво, нали! Представата ни за Бог ни е нужна, за да хармонизираме личните си бесове и страсти с Космоса (с красивото и възвишеното във всекиго от нас).

    Преразказал и допълнил: Jores 

Пловдив – европейска столица на културата 2019

Plovdiv, 22 apr. 2014 – edited 24 apr. 2017

Ars Poetica – ПАРКИРАНЕТО ЗАБРАНЕНО

ПАРКИРАНЕТО ЗАБРАНЕНО

Ах, Дон Кихоте, принце мой,
не знам защо Ви споменавам
във нощ със чалгаджийски вой
над веселата ни държава.

Безумен и съвсем не млад,
такъв сте Вий
нещастен
явявате се в тойзи свят
на курви и на педерасти

с дръгливия си Росинант,
с легена спукан на главата
и с прът от стария сайвант
наместо копие в ръката.

Онез ги возят във майбах
и дрешките им
висша мода,
от Божи гроб един от тях
донесе огъня от Бога;

и въпреки и тарикат
понеже все пак управлява,
ний тачим го, ами че как
да мразиш фигура такава!

Ще палнем по свещица там
пред позлатените икони
в България като във храм,
където любовта ни гони.

Паркирай коня си дръглив,
но моля, по-далеч оттука.
Народът адски е щастлив,
за него хич да ти не пука!

Пловдив – европейска столица на културата 2019

Plovdiv, 23 apr. 2014 – edited 23 apr. 2017