Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

сряда, 3 октомври 2012 г.

Ars Poetica - Сбогувам се със мойте мъртъвци

Тъй тихо е навън, тъй бяло!
Здрависах се със мойте мъртъвци.
*


или HAPPY FOR YOU

На Соня


Отмина нейде с лятото на тоя ден сърцевината жълта.
Като жълтък в мъглата слънцето клони на запад.
Ветрец косите роши пак, устата хладен въздух гълта
и детски пръстчета небето с шоколад и восък цапат.

Вагоните изнизаха се зад завоя покрай фабриката стара.
Разтъпкваме се с няколко връстници по перона.
И пловдивската боядисана във охра тъжна гара
край нас на купища изсъхналата шума гони.

Къде да идем, като иде пак неделя и отминал - влакът!
Отсреща в закусвалнята сервират люта супа
и като нас такива - неугледни, изгладнели - чакат
и всеки във балтона си се сврял като в хралупа.

Животът е това. Дотука поиграхме си доволно:
опитахме от всичко и не беше никак скучно.
Днес купих си за зимата едно червено поло
и смятам да се върна в себе си и да си врътна ключа.


Пловдив, 16 ноември 2007 година



____________

* По мотив от едноименното стихотворение на Соня Пехльова.