събота, 14 октомври 2023 г.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1399.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН(1399.  

  И си предадох сърцето, да позная мъдростта, лудостта и безумието. И познах, че и то е гонене на вятър. Че в многото мъдрост има много досада и който увеличава познанието, увеличава печал. – Еклисиаст, Библия

  14 oct. 2023   

ЦАЛАПИЦА ОКОЛО 9.IX.1944.*

  "Заровените под земята мучаха с часове" – разказват свидетели пред авторката на книгата Надежда Любенова за кървавата вакханалия с трупове, убийства на невинни селяни, стотици разбити съдби. Не е откъс от "Архипелаг ГУЛАГ" на Солженицин, а е трагедия в село на 16 км от Пловдив. Свидетелствата на близки на жертвите събрала авторката на над двайсетина книги. "Заринатите кладенци край Цалапица проговарят" е най-покъртителна документалистика подир "Стряма – вторият Батак 1944 г.", досега претърпяла три издания. Червеният терор е нечуван по жестокост, но за него не пише в учебниците на днешна България. История на комунизма не се учи, нямаме си Музей на паметта. Затова 34 години след тържественото огласяване на т.нар. "демокрация", престъпленията на тоталитарния режим на Партията и Държавна сигурност са скрити.

  51 са жертвите на болшевизма в Цалапица. Преди 9 септември 1944 г. там са убити 11 партизани и ятаци. Повечето са били гимназисти или студенти, излезли в нелегалност и включени в партизанския отряд "Антон Иванов". Един сред ятаците – Стойо Дачев, е жертва на своите, които предизвикали блокада на Цалапица само за да го ликвидират. Предаден ни един комунист от селяните в онази някогашна Цалапица няма. Повечето от умъртвените веднага след Девети септември 1944 г. са били ятаци – укриватели на убийците, твърди Надежда Любенова, записала спомените на 36 свидетели от селото. За два месеца – септември и октомври, в България са умъртвени над 30 хиляди души, сочи статистиката. Изтребен е елитът на нацията, геноцид, за който давност няма как да има. Умъртвени в Цалапица са преди всичко селяни трудолюбиви, предприемчиви, успели с дребните си земеделски предприятия, развивали икономиката на общината и осигурявали прехрана и на бедните си съселяни.

  За ужаса вътре в кладенците на Цалапица, пълнени с човешки трупове след Девети септември медиите и днес не споменават. Общо в Цалапица осмъртените са около 40. Труповете са хвърляни от предани на Партията хора в няколко кладенеца. Хвърляли и жертвите на терор от околните селища. Въпреки страховитите слухове, местните дори не смеели да припарят до зловещите места, които били зорко охранявани от органите на милицията. По време на колективизацията тези кладенци били засипани, днес няма белег къде са заравяни труповете. Срещите с близки на екзекутираните са болезнени. Ужасяващо е разказаното от Рангел Казаков за отрязаната глава на майка му Богалина (Божура) Казакова. Заклал я партизанинът Костадин Пърчев, докато съучастникът му Тодор Проданов, роднина на семейството й, държи ръчичка на седемгодишния й син Иван. Повод за зверството от 3 юли 1944 г. е неотговарящо на истината съмнение, че Богалина издала Костадин и Тодор на властта. Двамата се криели у девера й Стефан, а пък тя им носела храна. Костадин метнал главата на Богалина настрани, ужасените й близки закриват отрязаната й глава с рогозка. В смъртния акт общинарите не посмели да впишат истината. Като причина за смъртта на закланата писали посочили "анемия вследствие прерязване на гърлото". Съпругът й Стоян, в потрес, че видял жена си с отрязана глава, след време се обесва на ореха в двора, както и брат му Стефан. След Девети септември Пърчев е назначен за комендант на Цалапица. С Тодор Проданов и други членове на Партията, плюс т.нар. "леви земеделци", ограбили и избили мнозина невинни от селото. След няколко години същият Пърчев полудял.

  "Арестите в Цалапица започнаха още на самия Девети септември според указанията на Народната власт. Умъртвени бяха всички бивши кметове, бирникът Стоян Гаров и всички общинари, убит беше дори метачът в общината Иван Бундов – местен бедняк. На самия Девети (септ. 1944 г.) арестувани бяха четирима мои близки: дядо ми Георги Ваклинов – директор на тютюневата кооперация "Подем" в Пловдив, синът му Петър, братовчед му Илия Ваклинов, дядо ми по майчина линия Тодор Талев" – свидетелства Георги Ваклинов. – Били са ги няколко дни, преди да ги разстрелят на 20-21 септември с.г. Набеден за предател, Стоян Рочков получава присъда от съпартийците си начело със Стойо Пийвишки, да го нарежат жив на парчета, да отрежат главиците на двете му дечица и жена му, да ги залеят с газ и запалят труповете им, като предупреждение към всеки ятак, който би решил да издаде партизанин, разказва синът на Стоян – Тодор...

  Всички заможни в Цалапица са обрани и убити. Процедурата – пребиват ги, водят ги после в банката да си изтеглят парите, после ги затварят. Близките им носят откуп, за да ги спасят, уж под формата Помощ за Партията. "В престилки им носехме парите за откуп, но никого от нашите не пуснаха, свидетелстват близки от село Цалапица пред авторката на книгата Н. Любенова. Новите властници не се посвенили и да преровят покъщнината на семействата и да задигат всичко, което си харесат.

 През първия месец след 9 септември умъртвените и труповете им хвърлени в река Марица са 28 жители на Цалапица. Любенова заснела лобното им място край канала от Марица. Зверствата са такива, каквито и през турско не са били вършени по тези места. Водели пребитите хора, завързвали ги за върба край напоителния канала и с нож ги мушкали по врата, където са артериите, че да хвърчи кръвта им по-нависоко, хвалили се екзекуторите. Любенова е заснела и канала покрай воденицата. Някои от жертвите са заравяни полуживи, други мучали с часове, след като са били полуживи погребани. Мнозина са бити в мазето на кметството. Имало и абсурдни случаи: синът пази отвън като милиционер, а бащата земеделец – арестуван и в мазето го пребиват. Любенова събрала имена на пребити от синовете си селяни, бащи, които след побоя издъхнали. Изнасилвали са жените: обявяват мъжа на хубавата жена за фашист и се разхождат из село с патлак на кръста като отмъстители.

  "Животът ни превърнаха в ад" – разказва Гюрга Бинкова, някога дете от заможните семейства в Цалапица – собственици на мелница за фураж, сушилня, кръчма, кланица и винарска изба, превърната от Народна власт в конюшня на цалапишкото ТКЗС-е. От семейството й, дамгосано с прозвището "врагове на народа", прибрали всички пари – някогашни 37 милиона лева откуп за живота на дядо й Атанас и чичо й Иван, които са после екзекутирани Въпреки че била отлична ученичка, на Гюрга не позволили да учи в педагогически институт... Местните говорят, че духовете на убитите цалапичани още витаят край селото. Има легенда, че ако си в точния час там, където са се провеждали екзекуциите, може да чуеш мученето на мъчениците... Надежда Любенова сравнявала разказаното от живите свидетели от Цалапица с архивите, да е сигурна, че записаното отговаря на истината. Не е пренебрегнала и неколцината местни членове на Партията. Разочаровани, двама-трима от Цалапица, върнали партийния си билет.

  Един от партизаните – Иван Димитров-Явор, наричан Салкъма, след 9 септември е осъден, че не крил разочарованието си от Новата власт, пращал критични стихове до редакцията на пловдивския всекидневник "Отечествен глас"... Присъдата за бившия партизанин – четири години строг тъмничен затвор (задочно). Странен е и случаят с гениалния математик Рангел Кръстев. Заради чичо си – преди Девети септември кмет на град Кавала в Гърция, Рангел е обявен за фашист, смятали го за неблагонадежден. Имал изключителен талант. За него се застъпил известният съветски учен академик Медведев. Прогонват Рангел Кръстев от ВХВП** - Пловдив, така го принуждават да се прехранва с животновъдство в Цалапица. Научните му трудовете са публикувани от Френската академия на науките. Софийска кола идва при математика да реши трудна, нерешима за тях задача. По същото това време Кръстев чистил фъшкиите на кравите в обора, обут в гумени ботуши. Решил задачата за минути. Преди щастливи и доволни да отпрашат за София, академиците от БАН му предлагат 50 лева. За тяхно учудване, той отказал парите им, колкото месечната му заплата в обора.

  През 1950 г. цялото семейство на авторката Надежда Любенова е изселено, че били николапетковисти. Братът на дядо й е въдворен в Белене. Тогава Надежда била едва шестгодишна. По-късно, макар и пълна отличничка, е била на косъм от изключване от педагогическото средно училище. "Нямаш право да учиш тук. Тук не приемаме деца на народни врагове", заявила курсовата й ръководителка Елена Младенова. По същата причина захлопнали й вратата на Софийския университет.

  Хенриета ГЕОРГИЕВА, Марица.бг

  Пловдив – гнездо на посредственост и култура

Plovdiv, edited on 14 oct. 2023

Илюстрации:
- Закланият от бедняци кмет на Цалапица.***
- Синът на някогашния кмет на Цалапица.****

–––

* През пролетта на 1959 г. излязохме от тъмната изба на улица "Ниш" № 4 и злобната ни хазяйка Цвета Дърварова, с която като затворник от осемгодишен водех, макар заключен в кухнята с тезгяха на баща ми, щури, дивашки кавги и проклятия, и се преселихме с оскъдния си багаж на първия етаж в просторните за нас, облени в слънчева светлина две стаи с балконче и занемарена градинка на дворчето с бял кладенец и схлупена къщурка за прислугата на съседната улица "Люлебургаз" № 17, само че сега от другата страна на ул. "Пещерско шосе" № 34. На обраслия с магарешки тръни запустял парцел, собственост на новите хазяи, някога като хлапенца от махалицата ни сме се навъртали около частната автомивка на бай Димитър Лозев. От автомивката, след като властта - враг на частниците, се беше намесила, бяха останали парчета бетон и тухли, голяма като че вечно зелена и свежа поляна с надвесила клони слива афъзка от съседния имот на кварталния фурнаджия Бай Стоян. Бях вече единайсетгодишен четвъртокласник, майстор на известните не само в Пловдив хвърчила, на които тук им викаме "чаркма", в Пазарджик им викат "еркен", а в Харманли как им викат не знам; питал съм баща ми много пъти, но той ми говори за техните "фенери" – хартиени балони с горещ въздух от газено тенеке отдолу, които балони южнякът отнасял през границата, та в края на пролетта палели неожънатите още нивици на гърците. Този запуснат, но чудесен за всеки хлапак парцел, съм описал в текста с претенция за документална проза "Шампион". Действието основно се развива край поляната в опустелия и до днес парцел на ул. "Пещерско шосе" № 34 в Пловдив. А къщата, в която живяхме между 1958 и 1965 г., е строена от кмета на Цалапица, екзекутиран в първия ден на "славния Девети", като за бъдещото си семейство с вече бременната бъдеща своя съпруга предвиждал първия етаж, а втория етаж – за сестра си леля Лучка, женена за бай Димитър Лозев. 
Баща ми, На заден план е южният ни прозорец.

    Ако сте видели редактирания от мен отзив за книгата "Заритите кладенци край Цалапица проговарят" и послеслова ми, нормално е да се запитате: кое е общото между ужасите в Цалапица с моето детство и юношество, второ – със социализма в България, трето – с модерните европейски духовни ценности и цивилизационния ни избор, като съм си просто един от оредяващите все по-простосмъртни граждани на България? Оказва се, че сме свидни рожби на лицемерие и фалш, които крепят всяка продажна власт.
** Висш институт по хранително-вкусова промишленост.
*** Очевидно достолепен мъж, екзекутиран в първите часове на Народната власт от бедни нахъсани от "праведна пролетарска" завист и омраза селяни.
**** Синът на убития, родил се месеци след убийството, по лице напомня на баща си, вероятно и по нрав, както пишат колетите му от техническия екип на БНТ Радио-телевизионния център – Пловдив, екип на Телевизия Евроком – България, Пловдивския драматичен театър "Н. О. Масалитинов", студио Динакорд: "Добър човек с огромно сърце и красива душа. Отличен професионалист и чудесен колега. Винаги готов да помогне във всичко. Вж. Отиде си Иван Фъргов - Под Тепето - Новини Пловдив (podtepeto.com) С Иван Фъргов (1945-2019) раснахме в един двор. С баба си Зюмбюла и майка си Кица се появиха от Нова Загора четири години след като се оказа, че сме им наематели. С Ванчо Музата, както му беше махленският прякор се изкачихме един слънчев ден до върха на Джендем тепе, ограден с предупредителни табели "Забранена зона. Стреля се на месо!!!". Там Ванчо  все пак успя да побегне от сопата на бай Петър Горския, а аз пак ядох пердах, но се прибрах, търчейки по стръмния склон надолу след офейкалия Ванчо, свиркайки си щастлив. Бел.м, tisss.


ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1558.)

  ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1558.)     Не се плаши от локвата, душа и свят й е да те окаля! Смачканото празно тенеке вдига глъч до неб...