Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

четвъртък, 10 август 2017 г.

Ars Poetica – БОЖИИТЕ ХЪЛМОВЕ


   Трех королей разгневал он
   и было решено,
   что надо гибнет Джон –
   Ячменное зерно...


   Робърт Бърнс, из "Джон Ечемиченото зърно"

БОЖИИТЕ ХЪЛМОВЕ

Къде ръжта е, Боже, най-зелена
и онзи дъжд, сънуван неведнъж?
Момичето, за мен предназначено,
защо не срещнах тайно като мъж?

Стоя като плашило, длан разперил,
и плаша само гаргите, нали! –
а твойте хълмове мълчат вечерно
и дъжд над мене цял живот вали.

Вали над Пловдив, Лондон и Чикаго,
дори в Йоханесбург цял ден вали
и в Кралството бесилото ми стягат,
източват с кремък ножове, стрели.

Сега ще се заровя във земята,
при елфите на Севера ще спра,
ще ида чак в Китай, и по-нататък,
но само от любов за да умра.


Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 12 avg. 2006 – edited 10 avg. 2017