Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

неделя, 8 октомври 2017 г.

Ars Poetica – НЕВЯРНАТА СЪПРУГА

Аз я отведох на реката;
бях сигурен, че е девойка,
ала тя имала си мъж...
*


НЕВЯРНАТА СЪПРУГА


Накрай града, покрай реката
като един уверен мъж,
звезди й свалях... и нататък
се гмурнахме в море от ръж.

Във рокля евтина с презрамки,
такава – пъстра, от басма,
и боса, по сандали само,
целуна ме и ме разсмя.

О не, не съм я уговарял,
бе жежко слънцето над нас,
като свещица пред олтара
запали ме, обзет от страст.

И ме захапа за ухото,
гърба ми дра едва ли не,
и аз отвърнах й, защото
поставен бях на колене.

Отгоре гледаше ни сякаш
захласнат и самият Бог
във влажния крайречен пясък
затъна тежкият й кок. 

Бе ненаситна, неспокойна,
внезапна като летен дъжд –
бях сигурен, че е девойка,
ала тя имала си мъж.

Да знаех, хич не бих посегнал.
Кажете, бих ли позволил
като жена под мен да легне,
да шепне колко съм й мил?

Осъмнахме покрай реката
и голи къпахме се там,
преди да продължа нататък
по пътя си отново сам.

Крада хляб като всеки манго,
а нея жаля и до днес,
макар че никак не е малко
да браниш женската им чест.

Водите си лениво влачи 
реката, дето ме прокле,
докато чувах я как плаче
и да се върна ме зове.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 10 maj 2011 – edited 9 oct 2017 
____
* Федерико Гарсиа Лорка

НЕВЯРНАТА СЪПРУГА

Аз я отведох на реката;
бях сигурен, че е девойка, 
ала тя имала си мъж.
Бе през нощта на Свети Яков
и с дълги уговорки стана.
Фенерите се загасиха  
и се разпалиха щурците.
Чак при последната ограда
допрях гърдите й заспали
и се отвориха те мигом
подобно люлякови гранки.
Колосаната нейна фуста
във моите уши пращеше
безспир като парче коприна,
раздирано от десет ножа.
Дърветата с върхари тъмни
израстваха пред нас грамадни
и лаеше отвъд реката
с далечни псета кръгозорът.
Щом минахме безмълвно двама
къпини, храсти и тръстики,
коравият й ток изрови
във тинята една трапчинка.
Аз смъкнах мойта вратовръзка.
Тя смъкна горната си дреха.
Аз – ремъка със пистолета.
Тя – свойте четири корсета.
Такава гладка кожа нямат
ни охлювът, ни кринът нежен
и не гори в подобен блясък
дори кристалът под луната.
Под мен в уплаха като риби
изплъзваха й се бедрата,
ту пламнали като жарава,
ту като сняг и лед студени.
По най-добрия друм безумно
през тая тъмна нощ препусках,
седефена кобила яхнал
без никаква юзда и стреме.
Аз като мъж не ще повторя
това, което тя ми каза,
защото моят ясен разум
ме учи предпазлив да бъда.
Изцапана от кал и ласки,
аз я отведох на реката.
А кремовете с дълги саби
се биеха под злия вятър.
Държах се както подобава
на всеки циганин достоен.
Дарих я на раздяла щедро
с красива кошница от слама
и не склоних да я залюбя,
защото имаше си мъж,
а каза ми, че е девойка,
кога я водех към реката.

Ars Poetica – ПЕТАЧЕ ЗА ОБИЧ

ПЕТАЧЕ ЗА ОБИЧ

На Вера и Надя


Какво да очакваме от онова дете,
което сред строгите възрастни расте!

Няма кой да го погали,
кой да ръси щедри похвали,
да го облича в ново палтенце,
да шепне: скъпо мое мило детенце,
да му носи играчки
и книжки с картинки,
да го вози в лека кола...

а кога навърши своите три години,
да покани всичките му роднини
от градове
и села,
да го монтира пред огромна торта

и умилени да цвилят хората: 

Ай, какво дете!...
или нещо подобно от сорта
"Тук геният на Балканите расте".

Бедняшкото дете
тези чудни радости
не знае.
Дрешки даже никой не му купува,
а когато веднъж
най-случайно намери петаче,
горкото ужасно се развълнува
и отърча при изнервената си майка,
като врещеше: "Мамо, мамо, ви-и-иж!
Виж това нещо".

Озадачена от крясъците му,
тя го целуна горещо
и каза нещо несвързано.

...Обаче
как всеки ден се намира петаче?


Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, edited 8 oct. 2017