Вчера към обяд от добруджанското
село Тригорци по телефона се обади баба им на Вера и Надя, 75-годишната Вица
(Виктория), познах я по гласа – праща поздрави за рождения ден на Надя, каза:
"Болнава съм вече, идва ми се при вас да ви видя, но не смея сама да пътувам,
някой трябва да е с мен, инак ме е страх". Че майка й на Вица някога, все
болна уж, обикаляла санаториумите, кажи-речи, Вица, като първа дъщеря, сама
изгледала по-малките сестри и братя, общо осмина, плюс двете си щерки Дешка и
Ася, като помагаше досега и за отглеждането на внуците си Радосвета и Антон (от
Дешка) и Вера и Надя (от Ася). Усилено трудейки се и помагайки на всички около
себе си, какво постигна, мила Вичке?
Дъщерите те дебнат и кълнат
какво още биха могли да изкопчат от наследствения имот и демонстративно никак не те
ценят, въпреки че за тях винаги си била насреща в трудни моменти, робувала си
им да им е устроен животът. Ти си ми пример, ала и отговор какво да очаква
вършещият добро у нас, в България. Може би благодарност, уважение?! Мо-о-оля!
Не съм видял по-обидно, по-унизително отношение от своите към теб, отрудена, угрижена за своите, мила бабо Вичке. Очевидно у нас, в България вършещият добро нищо
не бива да очаква, а да благодари на душманите си, че е бил щастлив поне с
грижите и обичта си към онези, чиято първа работа, кога се поболее, кога полекичка
почне да гасне, преди да си тръгне от света, змии и гущери да бълват: били се
оказали нещастни в живота, че ти си им майка.
И това, според мен, е величието в
любовта: теб да те блъскат по лице, да се гаврят с теб, гроб да ти копаят зад
гърба, буквално да се гаври единият от зетьовете ти, да съска в яда си, като троши твоите порцеланови чинии в пода, само за да не посегне да те удари, както сетне се оправдава:
"Кога най-после ще пукнеш!" – а ти пак да ги жалиш своите, че се оказали
неспособни поне да се държат като човеци.
Вършещият добро е силен с отстъпчивостта и умението да приеме ситуацията без озлобление и планове за мъст. Фанатизмът – като всеки фанатизъм, винаги е краен, не е склонен на отстъпки, руши естествения ход и структура на взаимоотношенията, служи си с изкушението преднамерено: учи младия човек да се стреми да постъпва героично, както любимият на партаеца "не човек, а желязо", праведен пред идеята и пред вожда. Този неофит (новооглашен) е готов съдби и кости да троши все в името на световното щастие, прогреса, свободата, братството, равенството. С тези големи празни думи манипулира тъй, че младият глупак да се види в представите си герой.
Никакъв героизъм не е то, а висша степен самолюбие,
маниакална самоувереност с фанатичен плам в очите от трескавата амбиция да
прекрояваш живота и мислите на другите хора в качеството си на убеден партиен
послушник, твърд последовател на Маркс, Ленин, Сталин, Мусолини, Хитлер, вожда
Георги Димитров, Мао Дзедун, Ким Ир Сен, Фидел Кастро, Муамар Кадафи и пр.
вождове на световното племе туземци, т.нар. пролетариат. Грандоманията, която
от теб изисква самоунижение, е основа на целия този цирк.
Като изправям близки и по-далечни
човеци, които с благородството, със стила си са ме превзели отвътре, разбирам –
никой не може да се окаже по-голям от живота. Покрай личната си житейска драма
алчният осмърдява света с претенции. Жалко за похабения талант! Възползвал се е
от саможертвата на доверчиви наивници, а като цяло дълго след това ще се питаме
защо рожбите се отрекоха от родната си майка.
24.08.2000.
Ако някой в разцвета на силите си в
продължение на десетилетие се възползва от човека до себе си от егоизъм, ако
този егоист е бягал или се дръпвал винаги когато са се нуждаели от него – не
героическо участие, а делнично и обичайно. Ако изобщо възползващият се оглася
света с любовните си речи, прави показни жестове, хвали на глас достойнствата
си, но в гънките, в дреболиите, в сенчестите усойни места на живота отсъства,
именно отсъствията му наранява. Ако у него понятието му за ред е безредие,
неуредени сметки, застъпващи се един подир друг заеми, произтичащи от това
извинения с половин уста и ръката на сърце. Ако ползва влиянието си над
най-близкия си на света, според гръмките му изявления, с когото за нищо на
света не би се разделил, значи, гледа на "любовта" като на кредит, от
който кредит се ползва от правото си на любим. Ако на повърхността си е едно,
а отдолу вече не знаеш кой е и какво е, всеки случай не е същото – тогава що за
любим, приятел или духовен брат е този ловък, хитър, лицемерен и – въпреки ползите му, дълбоко нещастен негодник?
Договорите – особено договорите,
които не са били оформени с документ, следва стриктно да се изпълняват!
Българинът това сякаш не го знае, сякаш никога не го е и чувал. От друга страна,
какво е официално поетият ангажимент, който не обвързва в пропорционална степен
договарящите се? Значи, единият използва възможността да взема както и доколкото може, без да поема отговорности или рискове, които иначе застрашават човека
отсреща; питам се, този начин да устройваш личния си животец достоен ли е за друго
освен за разпалване на войни, и най-малкото – за съжаление? Заможните хора в
моето отечество с малки изключения са от този род нещастници.
Луксозен автобус с неработеща
климатична инсталация по обяд в 40-градусовата августовска жега пъпли по
асфалтовите пътища на Европа, довличайки до България повяхналите мечти за щастие
и успех на своите пътници. Не знам колцина, но един от тези пасажери до Рая в
Чикаго и... назад пред очите ми го ограбват, просто изнудват го, позовавайки се на
чувства и обстоятелства. И си казвам: ами това е чужда съдба, нищо не мога да
променя, странични хора в подобен вид лични драми нямат право да се намесват.
Но Боже мой, ако ти не назовеш предателството с единственото му име, то
престава ли да бъде предателство?! Ако не назовеш измамата и оскърблението, и
изнудването с точните им имена, нима от това всеобщо наше българско смирение те си менят същността! В правото си ли е народът да излезе по улиците, по площадите, щом властта е корумпирана, нагла, невежа и прогнила!
Птиците летят по две, когато са
влюбени, а имат ли гнездо и рожби, кръжат плътно около гнездото. Тъй е нареден
животът! Ако между човеците се случва друго, то е от лакомия, суета и див егоизъм.
Сам себе си заблуждава вземащият даром – неговата позиция никога няма да е
по-силна от позицията на даром даващия. Аристократите в България изгубиха влияние
от мига, когато на масовия българин му стана ясно, че те само вземат, без да
компенсират заради разкоша и грандоманията си с нещо полезно за България и
света. По същия този начин се сгромолясаха пред учудените ни очи и ръководните
прослойки в бившия соц. лагер. Ако е било любов, а не егоизъм, защо е това паунско
ухажване, въртене около оста, пърхане, раздипляне на опашка с пъстри пера, гордо
вдигната главица, защо е свиркането с човка, издаване на гърлени звуци, настръхване
срещу всеки възможен конкурент и съперник? Измежду цветята най си харесвам излъчващото
аромат, скрило се във високата трева под храстите. Просто изкушава да го откриеш
не с очи, колкото със сърцето си. Очите в повечето случаи се лъжат, сърцето – в
редки случаи, понякога... ах, понякога. И как обилно тогава кърви излъганото сърце!
БЕЛЕЖКА ОТ ДНЕШНИЯ ДЕН 6 СЕПТЕМВРИ
С какво ГЕРБ и пасмината невежи начело с Б.Б. са удобни за US-администрацията, което ще да рече – удобни за източването на ресурси от България и превръщането на България от държава в територия на уплашени хора, които мечтаят да избягат оттук?
.jpg)
.jpg)
