Такива като мен са доверчиви и мъкнат делничния си ярем, но аз те виждам трижди по-красива до смърт да се сражаваш зарад мен.
16.11.2001. ВСЯКА ХУБАВА ЖЕНА
Върху двоен лист от стара ученическа тетрадка след два часа писмени упражнения с шестокласниците. Моите ученици пишат, и аз пиша.
– Коте,
Когато оставам сам и си подреждам мислите, разбирам колко много неща съм имал да ти кажа. За съжаление досега доста премълчах и доста преглътнах. Зарекъл се бях да не отварям дума какво най ме наранява от случилото се между нас напоследък. Но ето, измина месец откакто ми каза за твоята авантюра с друг мъж, и вече си мисля, че е глупаво да ти спестя какво ми е мнението по случая. Няма да крия колко случилото се ме изненада не толкова като предателство спрямо мен, колкото като предателство спрямо теб самата, спрямо твоя стил и подход към нещата от живота. Много силно ми се ще да вярвам, че в някакъв момент от живота си на млада жена ще осъзнаеш какво правиш. Отношението ми към теб нищо не е в състояние на промени – не, няма такава сила, макар че какъв ли смисъл има да го казвам! Във връзката ни духовното винаги е било, надявам се, и сега е, водещо. Написах купища текстове под влиянието на тази светлинка, която съм съзирал винаги да грее у теб. И ти казвам: това не е твоят стил, виждам те устремена към успеха на всяка цена.
Е, добре – да предположим, постигнеш онова, което сега те изкушава – устроен дом, уют за теб и двете ти деца, възможности да пътуваш по света, сигурност, обществено положение; да предположим, станеш част от онова проспериращо, заможно, живеещо в разкош общество от поне двете или десетте хиляди сърцати интелигентни българи; да предположим, че това стане... Питам те – колко дълго ще издържиш, любувайки се на тези придобивки за сметка на твоята лична свобода и право да живееш по съвест?
Аз ще бъда, както и досега, все на твоя страна. Но се страхувам това, към което така разумно се стремиш, да не се окаже луксозен капан за хубава жена. Просто те купуват като стока, и ще очакват благодарност и вярност по задължение. Но не виждам как би могла от един момент нататък да се освободиш от тази плътна прегръдка, в която ще си задължена да отстъпваш дотогава, докато те превърнат в придатък за нечий чужд живот. Това ми се струва най-вероятно да стане. А случи ли се, не виждам за какво ли ще съм ти необходим повече.
28.11.2001.
Вчера. Срещаме се случайно в коридора пред учителската стая.
– Много объркано е всичко около мен. Снощи няколко пъти се каних да ти се обадя. Легнала съм си чак в три след полунощ.
– Е, подреждала си, устройвала си се в новото жилище! – колкото да й кажа нещо. – Това не е лошо. Би трябвало да си щастлива. Какво, започна ли да си избираш модел за сватбената рокля?
Изсумтя сърдито насреща ми:
– Ако само знаеш какво ми е, няма да се заяждаш!
– Защо! – Не успявам да си затворя златната уста: – Гледах вчера сватбени рокли в някакъв вестник за жените, мислех, че вече планирате деня за сватбената церемония.
Рязко се обърна, бързо тръгна към своя кабинет, чувам я, докато се отдалечава:
– Не искам да разговарям повече с теб. Отвратително се държиш!
Малко по-сетне по джиесема й пратих следното: "Каквото и да кажа, дразниш ми се, нали? Мога и да престана да те забелязвам".
Никакъв отзвук. Разминавайки се пак в коридора следващото междучасие, питам я:
– Видя ли съобщението? Можеше поне да пуснеш стреличка, че си го получила.
И тя:
– Какво да ти отговоря! Ясно ми е, че се заяждаш.
Вдигам рамене и я оставих на мира.
На 25 ноември по обяд е пренесла пианото си от старата квартира в апартамента на Новичкия, компютърен спец в някаква престижна фирма. Перфектно владеел немски, английски, с изискани обноски, четирийсетинагодишен, едничък на мама и тате и т.н. Безличен образ, доколкото интуицията ми говори: от онези, за които казват обтекаем отвсякъде. Чел съм вече някъде, че сред изискванията за ченге именно това е ценено качество: да нямаш нищо характерно, което да оставя следи у хората. Житието му ме интересува, доколкото опитвам нея да разбера. Два месеца са се срещали като добри познати, по-точно Re. посещавала някакъв си там Интернет-клуб за електронни игри, понякога заедно обядвали в луксозен ресторант, а напоследък с колата си я докарвал близо до моя дом, когато тя идвала да се любим. В самото начало на връзката им му била заявила: "Споко! Мястото до мен е заето. Имам си човек", та той се каел после с известна доза предвзетост (както си представям): "Като връщам назад времето – тъй й говорел, видимо разтерзан – питам се, какво направих; не биваше да влизам между двама, които толкова се обичат". Подобен род жал и угризения бързичко приключили и от началото на септември започнал да настоява: "Каза ли вече на досегашния твой приятел, че се разделяте? Защо протакаш?" И тя, според преразказа: "Как да му кажа, като не знам как ще реагира! – питала се. – Пък и не съм още сигурна какво да правя".
И тогава на господина му хрумнало как да си уреди среща с мен, на която милият да ми обясни по мъжки колко държи на Re. и как тя държи на него, и значи – ако съм бил мъж, би трябвало да ги разбера тях двамата и по живо-по здраво кротко да си вървя по пътечката. "Ако е мъж – повторил и потретил, – той трябва да е наясно истинските мъже как постъпват в подобна ситуация". Изобщо, простичко и лесно за разбиране е всичко, което иде като послание, предадено чрез нея, от този образ мил, ненагледен. На това красиво и романтично, съвсем в духа на мускетарските дуели, предложение, предадено от притеснената Re., отговорът:
– Как си я представяш тази! Значи, сядаме ние един срещу друг да се пазарим, а ти като стока стоиш между нас, киприш се и слушаш кой по-висока цена наддава за теб. Това ли? Благодаря, нямам какво да обсъждам с този хубавец!
Харният момък изтърчал при майка й, след като сам си уредил среща по телефона и обяснил скромно кой е: какво работи, какво е имотното му състояние и какви проекти има относно Re. "Сега – рекъл, – на този етап брак още не мога да й предложа, но нека мине известно време и тогава ще реша." По двайсетина съобщенийца, докато той не е с нея, плюс пространни разговори по телефончето провеждали двамата с Re. Почнал да я докарва до училището, сетне да я прибира обратно у дома с колата, веднага след като приключвала занятия. Предлагал да й покрива разноските по това и онова; както научавам, страхувал се от сянката ми, но от месец насам престанал да ме споменава. Иначе, преди това три четвърти от разговорите им били да ме обсъждат. Натворил на компютъра си пет-шест варианта как ще си живеят заедно, кое от децата им какво ще учи, с какво ще се занимава и как ще си живеят щастливо с тях. На Re. предоставил да избере кой от вариантите му й е най-изгоден. В разговора ми с нея преди две седмици поне три пъти чух любимата за днешните юпита* думица "сделка", когато я питах как диша тя – Свободолюбивата Re., в обсега на този целеустремен компютърен гений.
– Не мога повече така да живея разделена на три – обяснява ми. – Ето, сега виждам всичко: децата, родителите, мъжът до мен, и всички – заедно, сбрани на едно място.
– Безупречна логика! – похвалих я. – На защо настояваш да се чуваме и виждаме?
– Нямаш представа колко си ми нужен точно в този момент. Решил си да продадеш колата, да си закриеш джиесема**. Твоя воля, но само знай, че искам да те усещам до себе си. Ако имам нужда от нещо, първо за теб се сещам.
– Но господинчото те купува, не разбираш ли?
– И какво от това! То е сделка. Иначе кога най-после ще се видя устроена в този мой объркан живот! Какво ми предлагаш ти... Още десет години да се разпокъсвам между теб, съпруг, който никакъв го няма, и децата си ли?!
– Прекрасно, коте, но къде е тук любовта?
– Това е сделка, не разбираш ли? А не мога да си представя, че вече няма да те има. Мислела съм си кого бих поставила на твое място; но като си го мисля, махнеш ли се, остава празнота и нищо не може да я запълни.
Това е накъсо историйката, каквато ми се явява от 17 октомври насам, представена от разкошната Re., или по-простичко казано – едно красиво Предателство, планирано с интелект и логика, при помощта на модерен супер-компютър, осъществено изрядно. Обичам я по-силно от когато и да било, но не желая повече да я приемам спокойно и смирено. Изглежда, че предателството генетично е заложено у хубавата жена, именно защото мъжете я обграждаме с изключителното си мъжко внимание; край нея звънти наелектризиран въздухът от страст и похот; тъй естествено е акълът й да се врътне, да почне да си въобразява, че може да се възползва като на пазар дори от Любовта.
Мили знойни момичета, ако това тук не е Santa simplicitas, какво ли друго ще да е?
Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа* Млади интелигентни господа с добро обществено положение и проспериращи, чийто живот се свежда до т.нар. удари при комбинации с какво ли не, носещо материална изгода. На Запад, пък напоследък и у нас, в големите градове на България, те са възприемани като най-престижната част от елита на нацията. Юпита са например младите политици от т.нар. нова левица. Типични юпита според мен са Милен Велчев, Емил Кошлуков, Николай Василев, групичката супер-интелигентни мъже, които творят сценариите за Шоуто на Слави. Явлението лично пишещият този текст смята за елемент, съществен фрагмент от глобализацията като световен феномен, появил се първо в канторите на Североамериканските щати в годините след края на Втората световна война, а може би и далеч преди това, като най-яка основа на Американската мечта.
** Джиесемите тя купи. Тръгнахме да избираме машинка за нея. Избрахме модела и веднага обяви, че що й е джиесем, ако няма как с мен да си говори. Купихме, въпреки подозрително бурните ми протести, джиесем и за мен. Спомням си, ходихме да тегли валута, която й бе останала от турнетата в чужбина. Бел.м., tisss.
.jpg)
.jpg)
.jpg)