Светът е сцена и всички ние сме актьори на нея – влизаме, излизаме и за своето време всеки от нас играе разни роли... Шекспир (1564-1616)
C'est la vie: – Защо, човече, се мотаеш по разни форуми?
7 uni 2006
М.М.Митов: – Не се връзвай. За много хора Интернет все още е мръсна дума... Така през 50-те години у нас са разправяли как американските войници се напивали с кока-кола...
tisss: – Имаше карикатурист, вероятно на щат в "Стършел", който докъм 1956 г. си се подписваше като Теню Пиндарев - Чук и във всеки брой на "Стършел" имаше поне три-четири карикатури злободневки, негови карикатури служеха и за илюстрация към фейлетон или партийна сатира според тогавашния им стереотип за майтап. Любим ми беше вестник "Стършел", та заделях парици да си го купувам, 5 стотинки струваше. В петък, към 10 часа дебнех като орел около кварталното ни павилионче за вестници на Поста*** – кръстовище на пловдивските улици "Васил Априлов" и "Пещерско шосе", че тук докарваха не повече от десетина екземпляра на този смешен вестник – смешен във всякакъв смисъл. Бил съм в III или в ІV клас... Та във вестник "Стършел" мернах политическо антрефиле от въпросния Теню Пиндарев (1921-2010) и писателя на ДеСе Павел Вежинов (1914-1983) за Североамериканския Шести боен флот по Средиземно море, базиран нейде на майната си в Сицилия. Двама авторитетни от епохата на соца творци жалеха за ужасната драма на възпитаните италиански девойки, изнасилвани по градските паркове на онази Италия от американски моряци, фиркани до козирката от препиване с въпросната силно газирана напитка в долнопробните местни вертепи.Подир "историческия" Априлски пленум на БеКаПе бойкият Теню махна тиренцето след фамилното си име с революционното Чук, което ще рече по български "Молот", като фамилията на другаря Молотов**** в СеСеСеРе. Между другото, ние – градските хлапаци от двете махалици – нашата и Македонската, откъм северното подножие на пловдивското Джендем тепе, между Моргата към Държавната болница, улица "Васил Априлов" и улица "Пещерско шосе" до жп-линията, която ни делеше от Сарай-къра, се бъзикахме с двете абревиатури: Бягай Керемидите Падат! (БКП) и Сутрин Сталин Сере Рано (СССР). Ако се разровя из Пловдивската градска библиотека, бих уточнил годината и в кой именно брой на органа на ЦеКа на БеКаПе-то вестник "Стършел" се появи прелюбопитното сведение за особените свойства на коварната кока-кола.
10 uni 2006
bogpan (Богдан Пангелов за един от текстовете ми): Едно много добро есе, аз така го виждам, със знаков финал: умората. Струва ми се, че е непосилно вечното стоене между Спасителя и Разума. В крайна сметка, с време се стига до неизбежното: умора, потъване в сивата река. Като опит за диалогизиране, мисля – подходящо за подобен форум, оставям посветено на един изключителен човек и скептик – Сенека, неговото "На склон съм поставил душата":
tisss: – "поне аз така го виждам", демек, Вие така го виждате. Горното е от Вашата реплика. Луций Аней Сенека (5 г.пр.Хр.– 65 г.) и мен ми е от любимите събеседници; виж, другите двама, господата Сцевола и Фабриций, нещо ми се губят. Идеята Ви е чудесна. Попрочетох кое-що и от сайта, чийто линк любезно сте ми предложили, от tetradka.buntarite.com и значи, ето го – и за мой ужас! – налице личното ми мнение:
Философите, особено поетите между тях, понякога говорят на висок, метафоричен до изнемога стил. Ами че подобни диалози, които човечеството води още от зората на цивилизацията, са предназначени за широк кръг четящи и мислещи. Подръка ми е строфата на скъп (завлече ме с пари и ми уби мечтата) тарикат в живота, но и поет от китното село Рогош, Пловдивско, от стихотворението му "Посвещение" към общ наш познат, колега от младежкия пловдивски вестник "Комсомолска искра", към Николай Заяков (1940-2012):
свят истински и свят фалшив.
Два свята: грохот и мълчание,
събрани във един мотив.
Поетът от Рогош го е казал по-рязко и по-точно. Великите ни размишления са, за да повдигнат самочувствието на унижения и оскърбен българин. Поздрав! И ще чакам с любопитство отговор, като начало на замислената дискусия за стила ни на писане.
bogpan: – Сенека, от "Нравствени писма до Луцилий" – том I. Колкото до Сцевола и Фабриций в цитираните тук писма, Сенека ги упоменава, за да постигне определено внушение. Същите са исторически личности. Сцевола (508 г. пр.н.е.), малка справка... (извинявам се, не е на български, а на руски). За Фабриций е по-дълго, но източникът е посочен. Колкото до останалата част, относно стила или мястото, ще приведа цитат от един редовен читател, Графът:"Далеч съм от мисълта да отричам творчеството на "ясните". Те имат своето място и роля. Ама това са две различни... не течения, а реки! В художественото творчество въобще – но не единствено в поезията или литературата. И се изкушавам, щом ще се разхождаме из историята, да дам един пример от музиката. Официалното мнение за Бетховен приживе било, че е някакъв луд, който твори нетърпими и неразбираеми за нормалните хора звуци. Но имало хора (и творци!), които го боготворели още тогава. Затова използвах преди думата "ниво" не за обида, а за характеристика на виждания и предпочитания. И продължавам да твърдя – че обитателите на една от "реките" не трябва да преценяват другите: нещо, към което нямат афинитет и им е неясно. Който обича етикети по рафтовете, моля, заповядайте ето тук. Който обича да си поблъска главата с кръстословици, моля, ето ви... А кой ще остане в бъдещето, по-добре да не се гадае – за един творец такава мисъл е пагубна!"
Не считам, че въобще следва да се говори за унижените и оскърбените. Мисля, че това е дело индивидуално и е въпрос на Духа, който е във всеки от нас. Ще съм Ви благодарен, ако не се цитират сайтове в нашия разговор. Благодаря за вниманието. Бъдете добре!
tisss: – Обичам рицарските турнири. Оба-а-аче, за да не спорим само заради самото спорене, ето някои пояснения:2. Що за изискан опонент, или най-общо казано – събеседник, е цитираният от Вас "редовен читател Графът", надявам се в мухабета ни по-нататък да ми се изясни.
3. Озадачи ме деленето от Ваша страна на "ясни" и – меко казано, "неразбираеми", особено при толкова солиден аргумент, като примера Ви с г-н Бетховен, когото, както и г-н Сенека, най-отговорно ценя. Та значи, дотук за етикетите и за кръстословиците!
4. Съм силно на Ваша страна по въпроса, който живо Ви занимава – "кой ще остане в бъдещето", демек – за суетността. Признавам, и аз пробвам да се съпротивлявам, макар без особен успех, на тази, метафорично казано напаст по лозята и добитъка.
След като бегло очертах общите ни съгласия и несъгласията помежду ни, ще ми се да се съсредоточим върху следните по-важни за мен въпроси:
- За окултното, езотеричното ли ще спорим, ще се заяждаме и мразим?
- За оредяващите и обезличавани ден след ден представи кои сме, що сме на този свят ние, българите?
- Или за нещо друго, недостижимо за мен, като да кажем, за въздуха под налягане?
Когато наоколо е тъжно и неподредено, предлагам да подходим като съмишленици, които си доизясняват позицията, схващанията си за човека и света. Всички усилия на разума са, за да обясни разбираемо живия наш живот от гледна точка на собствената неповторимо лична, родова или национална участ... С поклон към древните мъдреци, към Елада на Сократ, Платон и Аристотел, към романската културна съкровищница и свещените книги на човечеството, умът, сърцето, интуицията на предците ми все пак са ме създали българин. Та като отварям дума за стила, предполагам, предпочитате и Вие уравновесеното говорене. С очакване и любопитство за отговора Ви: tisss.
bogpan: – Много се извинявам за забавянето си... Засега се очертава да прекъснем разговора тук поради ред различни причини, несвързани с Вас. Надявам се някога да имаме възможност да продължим разговора в реална реалност напълно хармонично както досега. За край на моето участие във Вашите интересни теми оставям следното с пожелание за нови срещи:
Небето огъна суши земята
Постигна ли
нещо в повече от
Болка
Венец за очите
Тътен
Призрачно отражение отляво на
"Ние"
tender™(към собственика на сайта МММитов): – "За много хора Интернет все още е мръсна дума". И не толкова мръсна, колкото непозната. И оттам плашеща. Вероятно поради неумение или нежелание да се интегрират в нова, по-лесна, по-модерна и по-независеща от тях самите комуникационна среда. Но както знаем, кока-колата дойде и при нас, за добро или лошо, и рано или късно ще им се наложи и на чисто книжовните патриарси да проумеят какво се случва в Интернет относно Българската литература.
22 uni 2006AngelPotter: – Аз пък мислех, че като си кажем кривиците, тогава ще можем и да се обединяваме. Но е жалко, че българите не умеем да водим дискусия, и не умеем да разговаряме, а най-много не обичаме да слушаме, да се вслушваме в онова, което ни казва другия. Истината трябва да стои най-високо, а какво е пред истината някакво си честолюбие, нечия уязвена гордост! Човекът израства даже морално в спора.
.jpg)
Следва типичното за г-н Потър или Ангел Грънчаров от Долна баня, Софийско бля-бля-бля-бля-бля, пространни обяснения и прочие – че спорът му се явявал проверка за неговите душевни сили, или изпитание, но ето, ние не умеем да спорим. И за какво говори това? Струва му се на Ангел Потър, че не трябва да се дезертира от очерталия се в спора проблем, а напротив: бля-бля-бля-бля, ние трябва да сме настойчиви: бля-бля-я. Това, че сме различни, не било трагедия, ами напротив: бля-бля-бля-я, защото истината е едничка и само истината трябва да ни обединява. Останалото, според г-н Потър от Долна баня, е просто суетност, която трябва да ни е чужда... Като философ-психолог, дипломиран след тригодишно специално обучение в Ленинградската висша школа за агитатори "Андрей Александрович Жданов", подвизаващият се зад трийсет никове и аватари (имена и картинки) в Интернет-форумите се намесва мъдро според древната българска рецепта "На всяка манджа – мерудия".
26 uni 2006
tisss: – Ако фактът, че се разминаваме в мненията, Ви възпрепятства, нищо не мога да сторя. Права сте: De mortius aut bene, aut nihil! Обаче литературата не е само салон за изящни обноски. Съжалявам... Обичам рицарските турнири. Очевидно Вие сте мил, благороден човек и не мога да не изпитвам уважение към Вашите пристрастия. Освен това на Ваша страна са вероятно стотиците пишещи стихове в България, литературни критици, университетски преподаватели, хора на изкуството и хора от коридорите на властта. Е, и какво пък да стори самотният уличен музикант, който държи на своето, а не на общоприетото мнение? Може би трябва да изляза на площада в моя роден град Пловдив, да си дера с нокти лицето, косите си да скубя, да се посипя с гореща пепел.
Silver Wolfess: – С каквато мяра мериш, с такава ще ти се отмери!
Silver Wolfess: – Към tisss:
И нека се завърна пак, където
ще стигна по височина тревите;
каквото не успях да досънувам,
пътеките ме викат неоткрити...
Silver Wolfess: – Защо споменахте "цигулка"? Още съм много в тази тема.
tisss: – В темата за Добромир Тонев, или за свиренето на цигулка? У мен живее едно дяволче, и то в момента си е разчекнало устата от кикотене. Не знам знак на симпатия ли е или... Дяволски му работи!
Silver Wolfess: – Из стихотворение:
пробождането тъничко отляво?
Единствено във болката се ражда
любовта...
tisss: – И ние се оттегляме с реверанс, с грациозен поклон, размахвайки ниско над персийския Ви пъстроцветен килим широкополата си мускетарска капела с боцнато най-горе щраусово перо.
Silver Wolfess: – Простичко е, нужно ни е само да съблечем егоцентризма си. Дори и утвърдени автори имат нужда да бъдат прочетени с критично око.
tisss: – Да, бе! Простичко, но само на думи. Тщеславието, егоизмът, самолюбието в основата си са плод на бесовската част у всекиго от нас, мисля си; затова са жилави и упорити като троскота в гробищата по света. Като си помисля колко добри идеи са били съсипани именно от неумението да подтиснем егото си в определен момент. От друга страна, мога ли да си представя как човек ще постигне каквото и да е, без да е уверен в себе си, без да е в известен смисъл егоист, без да се е поставил едва ли не насред пъпа на Вселената. Простичките неща, г-жо Silver Wolfess, очевидно са с доста сложна структура под скромна, неособено набиваща се на очи видима повърхност.В тези писателски и всякакви други сдружения не би трябвало да има нищо лошо: в крайна сметка, говорим за форма. Печалното се получава, когато в благовидна на вид форма се развихри разделенето на "ние" и "онези там". А колко отворена система за сдружаване е Интернет. Ето, форумите "Език и литература" и "Поезия", които – както разбирам, следите с повишен интерес. Не очаквам кой знае какви велики открития да видя; самият факт обаче, че свиквам с представата си за един или друг от пишещите, даже гадая с какво би ме изненадал, ето това стипчиво приятелство или съпротива в разговорите вече става част от нас и ние се превръщаме в членове на човеколюбива общност с всичките й качества или недостатъци. Ами че това е самият живот, където един ще ти лази по нервите, ще разхожда върху лицето ти туристическите си патъци, друг ще те вдъхновява едва ли не единствено със самото си мълчаливо присъствие.
Сериозно, госпожо, приятелите ми: хора трезви, прагматични, видели две и двеста, искрено ми се чудят какво правя по цели дни и нощи, кръжейки от два месеца покрай компютъра. И как да обяснявам, че тук откривам неподправените гласове на нашата неподправена България такава, каквато си е, а не лустросана или омаскарена заради нечии политически приумици. Е да, виртуална, в известен смисъл доста неприятна и горчива, но тази среда тук е жизнена, госпожо, тайничко се надявам, че нейде тук вече прохождат големите летописци на нашата нация, защо не и на Европа, на света, само че вероятно те още не знаят това, а възможно е и никога да не го узнаят.ПОСЛЕПИС:
На мазно зададения подъл въпрос колега от някогашната студентска многотиражка "Софийски университет": Ама Вие член ли сте на някакво писателско обединение? – отговаря като духовен аристократ: "Бях член на всичко, но всичко напуснах... Не съм бил член само на Съветския съюз. Без скандали, теглих шут на всички съюзи, защото тези литературни текезесета също не са обществото, което ме интересува". Тази, бих казал, готина реплика на Владо Даверов (1948), сценарист на култовия филм "Вчера" за младостта на нашето поколение мислещи българи или Владимир Георгиев, както се подписваше по онова време, да дразни вероятно феновете на едно от светилата в Университета, академик, силно уважаван учен с това същото име, от интервю в сайта "Словеса" от 7 април 2006 г.: "Теглих шут на литературните текезесета" ми звучи хем красиво и хем романтично, изкушава ме да подхвана пак темата за познатия до болка рефлекс по нашенско, известен не само в литературните блажени среди с ключовата фразичка "Халваджията за бозаджията и обратното естествено!" Аййй, какви хвалби хвърчат наоколо. Ако не хвалят, направо вадят касапския нож и – клъц! – отиде му на нещастния автор кратуната извън осветеното пространство на целия цирк, уреден от добри предприемачи (бизнесмени, по новому), които може и нищо да не разбират от изкуство, но пък умеят да правят пари от скандалите в снобския свят или въздигайки лъскавичък многообещаващ като новичко два лева нов кумир за сеир на публиката.
–––
* Или репликата на Моканина от Йовковия разказ "По жицата" Боже, колко мъка има по този свят, Боже!
** Георги Константинов (1943), вж. https://www.bnr.bg/post/101235796/georgi-konstantinov
*** Когато през Пловдив след Девети септември 1944 г. навлизат танковите колони с транспорта от обоза на Съветската армия, на същото кръстовище стояло на пост девойче в униформа, което с флагчета указвало на своите пътя към Брацигово и Пещера. Десет години по-късно и след 1955 г. кръстовището беше известно сред съмахаленците наоколо с името "Поста".
**** Вячеслав Молотов (1890-1986), вж. https://bg.rbth.com/history/326907-molotov-fakti-za-drugarya-na-stalin Бел.м., tisss.
.jpg)
.jpg)
