Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

неделя, 7 януари 2018 г.

Ars Poetica – ШИПКОВИЯТ ХРАСТ, ПОД КОЙТО СЕ ЦЕЛУВАХМЕ

ШИПКОВИЯТ ХРАСТ, ПОД КОЙТО СЕ ЦЕЛУВАХМЕ


От шипковия храст, под сняг загърнат
от трепета на утринния мраз,
със сто оченца шипката надзърта,
от теб кога целуван бил съм аз.

Макар пак януари, там ги няма
веселието, любовната ти страст
и може би е малко странно,
пияният май бил съм само аз.

Не знам това дали ще те нервира,
но сбогом взел съм си не оттогаз,
че случва се и дълго да умира
след чужда смърт единият от нас.

Изпърха сипка, сух снежец се сипне –
оттам отдавна не минавам аз,
ала небе докато гледат ми очите,
ще помня теб под шипковия храст.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 30 jan.2010 – edited 8 jan. 2018