Art Poetica - УВАЖЕНИЕ ВСЕКИМУ, ВЕРЕСИЯ НИКОМУ

УВАЖЕНИЕ ВСЕКИМУ, ВЕРЕСИЯ НИКОМУ*

Той беше поет – неизвестен поет, нощем кашляше лошо,
зад панела разбирах, съвсем не е в ред тоя бай Гошо.

С пенсийка скромна чакаше ред за кофичка кисело мляко
и случайно в нашия супермаркет зърнах го закъсал яко.

Не му стигаха някакви пари, та услужих му с жълти стотинки
да купи тарелка с две баклави и за внучето вафла с картинки.

Мина лятото, мина и есента, ето че зимата зла се задава;
паля огън от сухи дръвца, че с него ларж се показах тогава.

Къде ли студува не е мой проблем, всеки си има роднини;
което зависело от мен: пуснах го в супера напред да мине.

Всички сме братя и чакаме ред на опашка за нещо бедняшко;
а внезапно усещам крила на поет, изпълнен с гордост хлапашка.

Тая сутрин отново се буди в пет моят свят с вечната врява,
и каквото виждам, все е наред, а беднякът любов заслужава.

Поети известни дал Господ Бог, устремени към почести, слава,
и каквото тук виждам, си е наред, а беднякът любов заслужава.

Пловдив - европейска столица на културата за 2019 година

Plovdiv, 25 oсt. 2012 –  еdited 29 uli 2016

________

* Табела в бакалничките из някогашните бедняшки пловдивски махали. С този лаф израснахме след края на Втората световна война – дечурлига на пришълци в големия град. Уважение всекиму, вересия никому – да се знае, че всичко в този свят си има цена и тази цена рано или късно се плаща.