петък, 5 юли 2019 г.

ЖИВОТЪТ НИ РАЖДА С КРИЛЕ

           ЖИВОТЪТ НИ
РАЖДА С КРИЛЕ*
         
По телевизията снощи един известен пойет
два часа се пудреше върху темата Поезия,
като усърдно чепкаше словесна дреб.
И друга една гарга уж го критикуваше,
а пък очевидно тъй се вълнуваше,
че може да се поотърка о своя кумир,
та напористата дама без срам и безспир
четкаше пойета колко е неповторимо велик,
как глъбинно умее да разкодира естеството
на тайнственото нещо, което зовем Живота.

Надавах ухо, докато съзерцавах децата,
които се гонеха, квичейки пред нашия блок
долу, в калта, боклуците, тъмнината
накрая на Пловдив, зад циганското гето.
Милите, те не знаеха що е това изкуство,
висока поезия що е,
психология, ритъм, музика, стил,
философски чувства.
Те просто живееха – падаха, ставаха,
и пак падаха, и пак ставаха
с драскотини и рани,
с подутини, синини,
понякога изподрани,
с избити зъби,
понякога нахапани жестоко, дълбоко,
до кръв,
от което естествено боли и сърби...
Докато онези там в телевизора двамата –
 водещата госпожа интелигентна, т.е. дамата
и онзи неин именит престарял стихоплетец
в това тяхно предаване скучновато и тъпо,
явно не съвсем не разбираха колко е скъпа
за едно честно и храбро хлапашко сърце
илюзията, че животът ни ражда с криле.

И значи, най-високото поетичeско изкуство
е именно това възторжено крилато чувство.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019


 Plovdiv, 5 uli 2010 – edited by 5 uli 2019
–––
* Поводът е типично снобско тв-предаване на водещата г-жа Патрашкова (1962) с Любомир Левчев (1935), автор на блестящи стихове, но и на любопитната изповед: "Другарю Живков, никой не може да ми забрани да ви обичам!" Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)    Роденият във Врабево, село нейде в Троянския балкан Николай Заяков (1940-2012) * – поет и колега в...