ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1439.)

 ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1439.)  

 И си предадох сърцето да узная мъдростта, лудостта и безумието. И узнах, че и то е гонене на вятър. Че в многото мъдрост има много досада и който увеличава познанието, увеличава печал. – Еклисиаст, Библия

  25 avg. 1997 

ДЯВОЛЪТ Е В ДЕТАЙЛИТЕ (8.)

      Богат е, казва, пък го не пита

      колко е души изгорил живи,

      сироти колко той е ограбил

      и пред олтарят бога измамил

      с молитви, с клетви, с думи лъжливи.

      И на обществен тоя мъчител

      и поп, и черква с вяра слугуват...*

 Из Евангелие от Матея. Непротивенето на Злото според внушение на Иисус е в действителност фина психологическа атака, чиято цел е:

    - първо – да отнеме инициативата от извършителя на зло;

    - второ – налагане на Добро чрез кротост и смирение. Така мидата превръща в бисер песъчинката, която й причинява страдание, т.е.

    - трето – от делата на Злото (не чрез противостоене) се ползва вече вложената енергия, която се преобразува в качествено противоположно, като резултат.

  Операция, която следва идея носителят на Зло да се окаже впримчен от своята Злост, а страдащият се извисява в духовността като движеща творческа сила.

  Дали то не е пред-история на диалектическото единство на противоречията, на схващането за неделимостта на света и взаимната обусловеност между Добро и Зло, между покой и действие, между хармония и идея?! Размишлявайки, стигаме до двете начала в човешката ни природа:

    - мъжкото начало, което е активно, агресивно, но оплодяващо; и

    - женското начало, привидно пасивно, отстъпчиво, ала раждащо.

  И по-нататък. Отсъствието на Зло би превърнало света ни в блато. Фактически Злото – в контекста на християнската философия, е импулс за творческа мисия. Взривяването на българската държавност отвътре, като Зло, е типичен повод за активизиране на духовните съпротивителни енергии в лоното на нацията. Покрай разбойническото разграбване на съграденото от цял народ "хубавите хора" чрез лукановци, иван-костовци, илия-павловци и прочие постигнаха нещо, немислимо доскоро – обеднелият и наплашен народ в нещастието си започва да се осъзнава около духовните начала на Българщината. Мародерите, като търтеите в пчелните семейства, веднъж извършили своето (нравствената разруха, разпродаването не само на България, но и на младото ни поколение български граждани), вероятно ще бъдат изтласкани или всмукани от набиращия постепенно инерция процес на държавно строителство и духовно пречистване на Българската нация.

  "А ти кога правиш милостиня, нека лявата ти ръка не знае какво прави дясната, та милостинята ти да бъде скришом". Извън контекста на глава 6, ст. 3-4, фразата променя диаметрално смисъла си – образец и пример за една от манипулациите на атеистичната агитация срещу изводите в Свещената книга. Библията е летопис на зараждащото се съзнание у мислещия, чието развитие не приключва с финала на Евангелие и Деяния апостолови, а носи проекция за по-нататъшно творчество. Според логиката у Иисус, остави циреят да набере, и той сам ще се пукне; лошата идея сама ще се обори. Има го това мнение и у Карл Маркс, който твърди: Остави една идея да се осъществи докрай, и тя сама ще се опровергае. Но обобщавайки, хер Маркс преобръща християнската теза, според която Добротата е по-силна. За Маркс Добро и Зло са равностойни антагонисти. Дали е така обаче?!

   26 avg. 1997

  Днес е годишнина от смъртта на пазарджишкия ми дядо Борис Ненков Ангелов (1900-1972) със странния му прякор Борис Дявола. В моите лични представи той е Йоан Предтеча с грубата нежност, жизнена сила и умението да се противопоставя на всичко и всички, за да съгради по нестандартен лично свой начин и убеждение Храм с правилата на нравствеността, където Чест и Достойнство царуват.

  Този мой предтеча ми е един от събеседниците, когато съм притеснен. Не съм запомнил да пали свещ, чело пред иконите да бие. Лъх на орна земя и звън не на черковни камбани, а простичка песен на чучулига, стипчив мирис на пот и конски тор, аромат на зрели ягоди и череши, ухание на пърлена свинска четина, лаят на ловни кучета и какво ли още не от зората на моя живот ми е наследство и сила от този много скъп на сърцето ми труженик. И почти библейския завет от него. Този гневен и нежен, и неспокоен работник във всичките си грехове – а без съмнение е бил доста грешен, успял да отгледа и възпита четири щерки и син чрез труд, труд и труд. Богатството му не е пай от разбойнически грабеж на глутница национални предатели, слугинаж на чужденците. Животът му на жесток труженик ми внушава: Честно придобитото съхранено имане е темел на националното ни самочувствие.

  Ако българинът днес е толкова унижен пред чужденци натрапници, то е защото марксизмът и болшевизмът – като идеология, на практика ни превърнаха в нация от аргати и ратаи. Първата грижа на новите властници след Девети (ІХ.1944.) била да унищожат родната интелигенция, обвинявайки я в предателство, и да съсипят българина стопанин, обвинявайки го в егоизъм, независимо че този човек сбирал имот с предприемчивост и труд: с труда на цялата си многолюдна челяд. Всеки в дома му от четиригодишния внук до престарялата му майка е имал задача за деня.

  Родени след Касапницата**, учеха ни да уважаваме държавата за сметка на рода и себе си, бедността да приемаме за положително качество, самоотрицанието да ни главозамайва. Може ли държавата да бъде своя за наемници, ратаи, бедняци! Селяните масово крадяха от "своето, от т.нар. обща, кооперативна собственост", работеха калпаво или – отскубнати от рода, от имота, от корена си, търчаха към големите обекти на Републиката, пилееха се като грахови зърна по градовете.

  Моите връстници от село притичват по празник да поработват върху върнатите им наследствени нивици и завистливо заничат към лъскавеещите придобивки на Западния свят. Те – и аз може би в това число, са осъдени да си умрат с ратайско съзнание, повдигайки се на пръсти иззад крепостните зидове на благоденстваща Европа... Да потрошиш сто-сто и петдесет хиляди лева*** в някое луксозно място, създадено за богати тузари, които не си знаят парите, да се метнеш зад волана на мощен автомобил с цената на куп лишения и заеми, това е днес тъпата ни мечта.

  Нещо болнаво и нещо сбъркано виждам в манията да се покажем богати, когато не сме богати, да се срамуваме от българския си нрав, да се изпедепцаме с чужда външност и чуждоезични, небългарски имена. И ми идва на ум писаното от Данко – Йордан Кръчмаров (1948-1986) в някогашното (1972) многолюдно добруджанско село Гурково, на десетина километра от Балчик, приятел и блестящ поет:

           На масата – гръбнак от риба.
           Вода и хляб. И сол.
           Щурецът тихичко засвирва
           с цигулката под селския ми трон.
           Разчупвам хляба... Тихо шепна
           молитвата на моя род –
           за здраве, дъжд, за есен светла,
           за честен хляб. И за живот.****

Пловдив – столица на културата и невежеството

Plovdiv, edited on 2 dec. 2023

Илюстрации:

- Ап. Петър – крайъгълният камък на Вярата. 

- Семейство Баневи с кичозния им стил.*****

___

* От стих. "Борба" на Христо Ботев (дошъл си с името, роден по стар стил на 25.XII.1847).

** Втората световна война.

*** По тогавашния курс на лева. 

**** В същото многолюдно Гурково и съседното село Тригорци днес българите са единици, а къщата, имотът им – владение на неграмотно, мързеливо крадливо население, електорат на партии, като ДПС, ГЕРБ, ПП, ДБ, СДС, бъкани с бивши членове на БКП и рожби на ДС.

***** Вж. https://clubz.bg/75014-pomryknaliqt_blqsyk_na_banevi_skromno_pripomnqne_koi_sa_te Бел.м., tisss.