ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1169.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН
ПЛОВДИВЧАНИН (1169.)

  На 72 години, дядо ми – Борис Дявола (1900-1972) от Пазарджик, бе с магнетичното излъчване на суров мъж с неукротена жизнена енергия. Врязъл се е в съзнанието ми пронизителният му поглед и не откривам подходящата дума да го определя; подобен интензивен поглед съм откривал у руския актьор Владислав Дворжецкий (1939-1978) в главната роля в "Бяг" – филм за участта на редови офицер от Царската руска армия след болшевишкия метеж от 1917 г. Такова мощно излъчване съм срещал и у избягал от Белене концлагерист, у връстник, който тогава се криеше в избата на братовчедка ми Нина (1942-1980) и мъжа й – известния в Пловдив по онова време Пепо Мошеника, и това става, кажи-речи под носа на пловдивската милиция зад хотел "Тримонциум", където по онова време бе бъкано от ченгета. От петнайсетгодишен Пепо бе натрупал опит от сурови срещи с милицията. Такъв поглед имаше и майка ми Надежда: очите й искряха, като съм я изваждал от кожата, и ставаше сприхава, груба. – Аноним (1947)

   8 apr. 1977

БЪДИ БЛАГОСЛОВЕН!*

Какво ли в тази изба ме довлече,
при тип в зле кърпен агнешки кожух,
под него – поразвлечено елече
и поглед, Боже мой! – сибирски студ?

Като свредла очите му въртяха,
да те пробие сякаш – и без жал,
ала усетих как отвътре плахо

човек наплашен силно се е сврял.

Мълчахме после покрай маса
отрупана в сумрачен ресторант**,
зад пловдивската Главна. Многогласа,
компания вилнееше до нас.

Искреше в чашите им скъпо пиво,
пак спореха за футбол и жени.
Ечаха гласовете им свадливо,
а тук ний се усещахме сами!

От лагера беглец. И нелегален,
на Пепо Йолтов в тъмното мазе
наплашен месец поживял, отчаян
дотам, че тръгнал нощем да снове,

 не да краде, свободен да походи,
и ето го... Рискуваше напук
на всички тук, които нежно, подло
го мислеха за глупав, малко луд.

Познавам доста разни-безобразни
все Тошковци, отлети по калъп***,
а този, вместо да ме дразни,
усетих в себе си приятел скъп.

Къде ли е сега? Какво ли прави
на днешното сред мътния порой,
не знам защо, но ето оттогава
с очи, забити в мен, остава той.

Пловдив – столица на европейската култура

Plovdiv, edited on 25 jan. 2023

Илюстрации:

- Актьорът Владислав Дворжецкий (1960-1999)****.

- Кътчето ми в редакцията на вестник "Комс. искра". 

___

* Опитал се да избяга от концлагера край Белене, като преплува Дунава и се укрие в Румъния. Усещат го – охраната ръси откоси около него и така го принудили да се върне, кажи-речи, от средата на реката. Когато доплувал до плитчините, насъскали лагерните немски овчарки, и песовете отпрали цели мръвки от гърба и раменете му. Белезите показа в мазето на къщата, където се укриваше през август на 1976 г., та и по-този повод бях казал на Пепо (Петър Йолтов), че Тодор е истинският Герой на нашето време. Пепо да вземе да спомене това на Катя Паскалева, с която по онова време им се кръстосваха пътечките. Нашумялата покрай филма "Козият рог" актриса, по думите му, рекла: "Който ти го е казал, трябва да е умен човек". Месец по-късно Тодор го арестуваха. Как? Вмъкнал се в магазинчето за цветя и венци сред Понеделник-пазара, зад католическата катедрала "Св. Лудвиг". С парите от чекмеджето купил шише мастика и се нафиркал, седнал по чорапи на тротоара и заспал. Сутринта пловдивските милиционери го събудили, развеселени от факта, че си изул патъците и прилежно ги наредил пред вратата на магазинчето за цветя, сякаш се връща у дома. Каква е по-нататъшната му участ, ако въобще е оживял, не знам. Вж. https://www.168chasa.bg/article/1736372

** Ресторантът е "Златната круша" на улица "Отец Паисий", успоредна на пловдивската Главна.

*** Тодор, версия на Теодор (от гръцки), означава Дар Господен.

**** Вж. https://www.starhit.ru/story/tri-neudachnyih-braka-razluka-s-detmi-rabota-na-iznos-chego-ne-vyiderjalo-serdtse-vladislava-dvorjetskogo-208697/ Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1168.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН
ПЛОВДИВЧАНИН (1168.)

 От този текст Атанас Далчев, когото като студент посетих в дома му през 1970 г., ми обърна внимание, че пасажът "под стръмната умора на бедрата ти" му напомнял на стиха от французина от т.нар. "прокълнати поети" Стефан Маларме "голото цвете на твоите устни". – Аноним (1947)

   8 uni 1966

ТРИМОНЦИУМ* 

1.

И ти дотичваше загрижена
за улиците, за дъжда, за вятъра,
за думите, за времето, за вярата –
ефирна, пухкава сред въздуха.
И в голотата ти откривах необятното
и онзи монотонен звук на вечността
през лятото;
под стръмната умора на бедрата ти
бе скрита любовта на хората, погребвани
в двехилядното лято преди ерата,
когато с теб на свой ред сме заченати
от страх и жажда край Марица и могилите,
днес ниски и разровени, пресъхнали,
ненужни стари извори за траките.

2.

Лежахме на върха безпаметни,
Градът под нас клокочеше угаснало,
звездите се въртяха в древни орбити
и старци ни следяха зад прозорците,
обхванати от своите болести,
замислени над нашите слабости,
те гледаха какво си вземаме
и гледаха какво забравяме.

Тогава някъде от дъното
една червена роза се възнасяше
и светеше в нощта на спящите,
красива, но и мъдра като мъката;
Небето я прегръщаше и плачеше
със тъмни влажни сълзи
камъкът.

3.

Не бях те виждал толкоз хубава,
неразбираема и гола като въздуха
в най-кратката луна на лятото,
когато нещо неусетно си отиваше,
когато всичко неусетно си отиваше
и дълго край могилите на траките
Марица и небето се прегръщаха.

Пловдив – европейска културна столица

Plovdiv, edited on 24 jan. 2023

- Пролетта на 1966 г. войник край Хасково.

- Магнетичният най-древен град в Европа.

___

* Текстът писах като млад войник в кабинката на радио-релейната станция по време на нощно дежурство в чест на момичето, от което бях получил общо шест писма, които пазех като реликва – и заради едно от тях се сбих с кокалест русоляв дългуч от нашия набор млади войници – ефр. Узунов, докато бяхме строени на плаца за вечерен развод. Греел съм като слънце, след като получих писмото от Ема Попова, та селянинът нейде от врачанските села ми се ухили ехидно: "Виж се каква си ученичка!" – и затова изяде два тупаника и се наложи да ни разтървават. Бях единственият пловдивчанин сред осемдесет момци от цялата страна. От сб. "Сутрин рано" (1983). Бел.м., tisss.