Ars Poetica – ПРОШЕПНАТО В ПРОСЪНИЦА

– О, Соледад, какво те мъчи!
Каква ли мъка жалостива!
Плачът ти като сок лимонов
надежда и уста вгорчава.

– Каква голяма мъка! Ходя
из къщата си като луда,
по пода плитките си влача
от кухнята, та до леглото.
Каква зла мъка! Почерняха –
като катран, и плът, и дрехи.
Ах, ризите ми недоткани!
Ах, моите бедра от мак!* 

ПРОШЕПНАТО

В ПРОСЪНИЦА

И тази нощ сънят ми – бездна сива,

косите ти миришеха на хрян:
от теб не зная друга по-щастлива

и мъж от мен по-мрачен и пиян.

Щурците своите цигулки скриха,

реката с името ти ромоли,
на твойта плът ухаеха горите

и слушах как дъждът вали, вали...

При мен е глухо, спомени разгръщам,

и с три бутилки, пак търпя едвам,
пиратска шхуна – цялата ми къща,

клатушка се сред Тихи океан.

При теб дочувам празнични салюти,

сватбарите крещят с пиянски рев;
аз тук броя последните минути

като куршум във заредена цев.


Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, edited 20 uni 2017

___
* Федерико Гарсиа Лорка (1898-1936), из "Романс за черната мъка". 

Ars Poetica – КОЙ МЕ БУДИ ПОСРЕДНОЩ

КОЙ МЕ БУДИ ПОСРЕДНОЩ

Кой ме вдига посреднощ със гласче звънливо?
Кой ми шепне: "Ти си лош!" и със смях залива?

Някъде открай света някой се обажда,
търси мене – срамота! – даже ми досажда.

Сънен, чорлав, разгневен, тросвам се сърдито:
– Хей, при теб ако е ден, тук лъщят звездите.

Нямаш ли си някой друг, с него да се чешеш?
– Да, бе! Имам си съпруг, ала с него беше.

– Беше ли? Я се поспри, вгледай се в мъжлето
как за тебе се мори, мила ми кокетке!

Че какво очакваш, хей, между нас да пламне?
С любовта не се живей, с нея – драми само.

Троснах й се. И се скри, отлетя във здрача.
Ха върви сега, че спи! Иде ми да грача.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, edited 19 uni 2017