понеделник, 29 януари 2024 г.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1501.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1501.)

 Когато къщата ми гори, а в имота ми са се разположили мародери и неканени гости, какво ме съветваш да сторя? Да тръгна да си диря щастието по чужбина! Не е за мен тази лудост, категорично не е за мен. Из разговор с нашенец, присадил се в Чикаго, Аноним (1947)

  7 avg. 1981* 

КАРДИФ


Ще тръгна за Кардиф.
Ще тръгна някой ден,
а по-добре ще е да бъде вечер,
да бъде вечер като тази –
с високи токове
и тънък кръст,
с коси на кок,
с предизвикателни
възпламващи бедра на Запад,
със дълга лебедова шия,
с кипариси тъмни
от съпротивяваща се свежа плът.

Ще тръгна за Кардиф.
Наопъки ще сложа шапката широкопола,
над веждите си ниско
периферията на хоризонта ще опъна.
Усмихвайки се,
сбогом ще си взема с мостовете,
с детството кристално и сълзата
в усмивката на татко след смъртта,
с продажността на котките,
искрящи в мрака?!

Ще тръгна за Кардиф.
Земята ще обиколя,
 макар че няма, няма никъде да ходя.
И все така ще тръгвам за Кардиф.
Ще тръгна някой ден.
А по-добре ще е да бъде вечер
като тази...
О, нека не узная никога Кардиф!** 

*  *  *
БЕЛЕЖКА В СБОРНИКА "КАРДИФ"

  За Кардиф не съм знаел, че съществува. Как се е случило, че въображаем, за мен град, отдалечен в пространството, недостижим за мен, българина, влезе в едноименния текст, ми е необяснимо. По подобен начин текстовете тук сами са се писали. Работата ми бе само да следя пунктуацията им да съответствува на Правописната ни българска книжовна реч. А трийсет години са продължителен отрязък от време, и естествено е през този период да съм писал римувани или не текстове по най-различни: преднамерени, но логически обосновани начини. Отсъствието на целенасочен подход е нишката, която свързва помежду им тук изложените работи... Между другото, година след като тържествено й подарих сборника си, Милена П. – щерката на известен биограф на П. Яворов, ми звъни посреднощ от уличен автомат в Лондон, дето се беше от десетина години вече установила, с предложение да ме отведе в реалния Кардиф**, само да се уверя колко този чужд пристанищен град с атмосферата си напомня Стария Пловдив. В древни времена на лириката се е гледало като на вид магически заклинания. Това само мога да кажа, като блед опит за оправдание.

   Пловдив, ноември 1997 година


Пловдив – за автора "пъпът на света"

Plovdiv, edited on 30 jan. 2024

Илюстрации:
- Авторът на 34-я си рожден ден.
- Корица на сборника в тираж 300.

–––
* Спомен от 34-ия ми рожден ден. Когато брадите бяха забранени и на три пъти в София съм си имал работа със служителите на т.нар. Народна милиция, които лъжех, че заради игрален филм режисьорът ми е наредил да си пусна брада като на Шильонски затворник. Фантастична работа! Поемата "Шильонският затворник" (The Prisoner of Chillon) от Джордж Гордън Ноел, Лорд Байрон (1788–1824) е сред емблематичните му творби.
** Ключово стихотворение в сборника Кардиф,1997 г., самиздат Студио "Гарван".
*** Пристанищен град, основан от келтите около I  в. преди Хр. При завладяването на Британия, римляните  изграждат военен лагер, при император Константин I Велики укрепен с яка каменна стена, чийто фрагменти се забелязват в основите на средновековния Замък на Кардиф. В края на 1955 г. градът е обявен за столица на Уелс. Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1500.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1500.)

  Не назлобявай срещу Злото, на Злото това му е целта! Цел на манипулатора е да те извади от равновесие, веднъж да те извади, после си му лесен. – Аноним (1947)

  20 avg. 2003 

ПРЕМЕЖДИЕ В МОСКВА

  Вестник "24 часа" от 18 август т.г. под пищното заглавие "Обран българин в Москва: Ще спя пред мисията ни!": "Обран българин заплаши, че ще спи пред Посолството ни в Москва, тъй като не можел да се върне у нас, съобщи bTV снощи. Ангел Грънчаров обяснил, че неизвестни откраднали валутата му, ама успял да си запази документите. Нашенецът поискал от мисията пари за самолетен билет и не получил съдействие от дипломатите ни в Руската столица, съобщил приятел на потърпевшия... Дипломатите му обяснили, че не могат да му осигурят 300 долара за билет. Обаче проявили добра воля и помогнали на Грънчаров да се свърже с близките си в България. Служител му платил с личните си пари връзката в Интернет. Мисията ни в Москва ще предложи на Ангел Грънчаров временно да отседне в сградата на нашето посолство, ако пожелае, съобщи говорителят на Външното ни министерство Любомир Тодоров. Дипломатите ни в Москва са направили всичко, което трябвало да се направи. До момента пари не са преведени. Руската виза на Грънчаров изтича на 2 септември т.г." 

Фамозният Ангел Грънчаров (1959) от Долна баня.

  Да плачеш ли, или да се смееш?! Остап Бендер* пробвал да изкрънка гратис триста долара, но ударил на камък. Предполагам, това ще е известният скандален философ-психолог и бивш колега учител, с когото чат-пат се срещахме на кафе да побъбрим за политика. Предполагам, ще да е отскочил през ваканцията на гости в Маскве и като не открил спонсор, измислил версията за грабежа. Типична байганьовска история, ама и нашите чиновници не са вчерашни – това не ти е чехът Константин Иречек с неговата европейска култура и мека душа! Като знам горе-долу стила на въпросния "Ангел": да върви все по острието на скандала, да дразни света, ей го поредния дипломатически скандал, който психологът-философ забъркал. За такива птици у нас казват: Ходи си със свещ в ръка и си търси белята... Когато го видя, ще проверя догадките си дали за колегата Ангел Грънчаров са писали в медията, или за негов съименник. Аслъ Ангел-Грънчаровци в България като зайци в зелева бахча се прескачат, току виж изтърколи ти се пред нозете дипломиран някой в Ленинградската школа за БКП-манипулатори.

  21 avg. 2003 

  Белосах с блажна боя парапета на балкончето и рамката на кухненския си прозорец и балконската врата, направих си кафенце и ето ме с бележника пред мен. Има сцена в част III от ръкописа "Историйките на ученика Ламски", дето две комшийки се скубят, захрачват се и се ругаят, а множеството наоколо сеир си гледа: поредното махленско театро. Подобна сценка описва и Вазов в една от по-ранните си повести – "Митрофан и Дормидолски", дето жените на Иван Селямсъза и Варлаам Копринарката душмански се пенявят и кълнат, та явно тази чудесна нашенска черта не е от днес, нито от вчера.

  В понеделник седим със зетя Светльо (1972) в кафененцето на ъгъла на блока и ей така от нищото се счепкаха Дечо Докса и Дора Калайджиева от първия етаж в нашия вход. Намеси се синът на Дора, двайсет и няколкогодишният Петър, запрехвърчаха псувни, кръвнишки закани, заразмахваха се юмруци, и двамата: Пешо и Дечо Докса, налетяха да се млатят. Извадиха отнякъде тояги, та едвам ги разтърваха. Седим със зетя, пием си биричката. Гледам, май настръхна, па нали е млад, още необръгнал на подобен род махленски пунически баталии, та му казвам: Стой кротко, тези тримцата са от един дол дренки, не защитавай жената, че е първа сред тукашните кавгаджийки, гласът й често оглася орталъка, най-сетне си намери майстора; на петдесетгодишния Дечо, дето са го блъскали минимум двайсет години с юмруци, като професионалист в бокса, акълът му е като на петнайсетгодишен хлапак, пубертетски.

  Същите тези двама – Дора и Дечо, съм ги виждал и в други ситуации, знам, че не са лоши хора, но простотията яко ги тресе и на никого не прощава, та от време на време крещят, заканват се, после им минава, все едно нищо не е било. Това не им е за пръв път. Ей тъй възвишено и низко ходят ръка за ръка в този наш живот накрая на града, в най-дълбоката духовна провинция Пловдив! Идеята ми е в ръкописа "Историйките на ученика Ламски" да разкажа как възвишеното у нас се ражда и вирее именно сред този батак. Има жестоки неща в "Историйките", ако се замислиш, но хуморът, шегата и любовта към нашенци би трябвало да ги правят, мисля си, оптимистичен летопис.

  23 avg. 2003 

  Вчера по-малката от щерките навърши своите 28 години; целия ден монтирах ново лагерно тяло към разпределителния вал на жигулата. Nulla dies sine linea**, твърдели древните римляни, пък се опасявам, че записаното в тези бележници, които водя от 8 октомври 1994 г., докато вися покрай спирките и по стоянките като частно такси след учебния ми ден на даскал в училище, расте, та вече се чудя как да огранича писането. Nihil probat, qui omnia probat*** и ми иде наум лит. критикът Яко Молхов (1915-2001) с разказите за пловдивските му литературни приятели... Да им кажеш горчивата истина уравновесено, добронамерено, то е духовен аристократизъм. Палетата лаят жестоко или хвалят на провала, но палетата по това и ще ги разпознаеш... Даже и в похвалата човек трябва да спазва мяра, благоприличие, но затова се иска не толкова ерудиция, колкото духовна нагласа, склонност да прощаваш и да прощаваш, защото всички сме част от едно цяло, в случая: нищожна частица от Българската ни хилядолетна нация.

  Забавни са ми хвалебствия, които настройват отрицателно към обекта на похвала; крещящ – или по-точно: креслив, пример за такъв тип невежество са грандоманските тиради на мнозина от пишещите във вестника на Тодор Биков (1956-2016) с хубавото име "Арт-клуб". Партийните лъже-апостоли на България обикновено се изразяват в стила на грубата чалга или "во весь голос" (с пълно гърло), както назовава подобен стил на изразяване в общественото пространство Руският съветски поет Владимир Маяковски (1893-1930). Затова изявените актьори, в по-общия смисъл на понятието "артисти", звучат несериозно, за разлика от драматичните покъртителни стихове на самоубилия се Маяковски (или "самоубилите го" чекисти на болшевика Джугашвили, т.е. осетинецът Сталин.**** Същинското познание не издирва опонента като мишена и враг, като "козел опущения", върху когото да си излее гнева на праведник, а си търси съмишленици, с които – като спорят, взаимно се допълват по пътя към Истината. Но как дребна душица това да проумее! Как? Питам, и отговор не ми е нужен. Отговори – колкото си щеш. 

  25 avg. 2003 

  Вчера цял ден ремонтирах двигателя на колата... "Ще ви кажем това, което другите не могат или не искат да ви кажат", озадачава ме анонс от Радио Свободна Европа на български език. Какво ли пък толкова важно и скрито има да ми каже Радиостанцията на САЩ за нашето Българско дередже! И онези хора там, иззад микрофоните, здраво ги тресе познатата у нас грандомания на "праведници, вечеряли с Господа бога".

  31 avg. 2003

  Последният ден от ваканцията, последният августовски ден! Жегите са убийствени. На този ден по същото това следобедно време (около 15,30 – 16 часа) преди двайсет години горя в новичката си жигула баща ми – същата кола, която ремонтирам. Точно в два часа термометърът на балкончето ми сочи 37оС, а сега – в 16,30 ч., вече е 38оС. Такава жега не помня да е имало скоро. Макар в апартамента да не е толкова жежко, пък и често се пъхам под душа в банята... Последно четене на ръкописа на "Ламски", част І. На страница 30-а съм. Вчера работих на компютъра докъм два след полунощ.

  6 sep. 2003

  На този ден от годината през 1983-та в софийската клиника "Пирогов" издъхна баща ми. Запалих свещица в металния свещник, за да си помисля за баща ми, а в ума ми са планове за бъдещата ми книга. От моя баща мебелист-дърводелец съм научил: Да се стремя към постижима цел, да се радвам и на най-малките завоевания в материалния свят. Баща ми винаги имаше поне няколко проекта в ума си, и залягаше здраво, но и с удоволствие, което ни доставя самата работа, когато й се любуваме като на благодат. Неговата мъдра съсредоточеност на това се дължеше... И мислите му бяха конкретни, осъществими, осветяваха живота му на простосмъртен, а нас, близките му, сгряваха. Обичам го този мой мълчалив баща; мисля си – мисията му на обикновен човек чрез писане продължавам... Това мога! Като си представя как би реагирал на това и онова, чувам съветите на този мълчалив българин, потънал под жилавия троскот в старото общинско гробище край основен пловдивски булевард, бул. "Цариградско шосе".

  За което нямаме думи, то не съществува. Но не така! То пак си съществува, само че ние сякаш му заповядваме: "Стой си в небитието!" Като даваме име на това и онова, всъщност, признаваме правото му да участва в нашите мисли, в нашия живот. Затова е и онази проста приказчица: "Не споменавай Дявола по име, че да не дойде при теб!"

Пловдив – за автора "пъпът на света"!

Plovdiv, edited on 30 jan. 2024

Илюстрация:
- Без образ на любимо момиче как ли мога да работя!
- Август 1980 г. С баща ми пред Бачковския манастир.

___
* Основен герой 
в романите на Иля Илф и Евгений Петров "Дванайсетте стола" и "Златният телец"... "Великият комбинатор", който знае "четиристотин сравнително честни начина за измъкване на пари". Един от най-популярните герои в Руската сатирическа литература.

** Които роднини от България (по неговите думи) уж щели да му изпратят.
*** От лат. "Нито ден без чертица".
**** От лат. "Нищо не одобрява този, който всичко одобрява". 
***** Вж. https://kerchtt.ru/bg/zagadki-istorii-smert-mayakovskogo/  Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1558.)

  ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1558.)     Не се плаши от локвата, душа и свят й е да те окаля! Смачканото празно тенеке вдига глъч до неб...