вторник, 19 ноември 2019 г.

ХРАНЕЩИЯ ВРАБЦИ

ХРАНЕЩИЯ ВРАБЦИ

А Пловдив е тъй нежен с мен
e, че ще умра от студ
встрани от шум и суетене, навярно съм и малко луд,
за да дописвам сред тъгата най-веселия си роман
*
на смях и обич сред житата, и както винаги пак сам.

При нас е Зима и врабците от моя малък стар балкон
се борят храбро за трохите и аз във вехтичък балтон,
притоплям се, като ги гледам, и може би ще е така,
докато се усетя беден без ни една троха в ръка.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 14 фев. 2012 – edited by 20 ное. 2019

ЛЪЖАТ КАТО ЗА СВЕТОВНО

ЛЪЖАТ КАТО
ЗА СВЕТОВНО*

Замогнали се знам, които лъжат
на покер, на белот и сантасе
и който на лъжите им се върже,
зелен хайвер ще има да пасе,

с олекнали джобове ще си иде,
заложил и обущата дори,
сподирян от усмивчици ехидни
пред шанса да спечели куп пари.

Каква е тази наша орисия, 
но внук и аз съм на един глупак 
от хилядите лъгани, от тия,
които днес лъжците лъжат пак. 

Навирил нос, разхожда се напето 
сам тарторът им всеки Божи ден,
към цял народ замята си серкмето,
ухилен до ушите, окрилен,

че няма да се свършат на земята
наивници, които с много плам 
за шепа стръв залагат си душата
като натирен в мътен вир шаран.

Кръчмарю, хей! Налей да се напия 
(макар че с алкохола съм на Ви) 
за българската родна орисия –  
дарени с ум, да ходим без глави.
Пловдив – столица на културата, Европа 2019
Plovdiv, 5 dec. 2008 – edited by 19 noe. 2019
–––
* Затова са милионери ухилените според до болка познатия текст на Ботев: 
"Богат е, казва, пък го не пита 
колко е души изгорил живи,
сироти колко той е ограбил
и пред олтаря бога измамил
с молитви, с клетви, с думи лъжливи"... Бел.м., tisss.

ЛЮБЯЩОТО СЪРЦЕ Е НАЧАЛО НА ПОЗНАНИЕТО

ЛЮБЯЩОТО СЪРЦЕ Е НАЧАЛО НА ПОЗНАНИЕТО

   Последното, което е известно, е, че поетът Стърлинг е останал единственият му близък приятел в Англия. От десетина години Карлайл* живее в Лондон, прекарва дните си в писане на книги; носи му се славата, че е сближил Англия и Германия,  допринесъл за обновяването и извисяването на литературата. Карлайл е истински литератор. Човек лесно може да си представи уединения му вече, простоват начин на живот с малкото му семейство в онзи тих квартал на Лондон – Челси, встрани от врявата на търговската част, на Чейни Роу, недалеч от Клиниката на Челси. "Малко зад нея, пише някакъв пътешественик, след старата, потънала в бръшлян черква с гробове на множество поколения наоколо й, излизате на старинна уличка под прав ъгъл с Темза и само на няколко крачки от реката, съзирате върху една врата името Карлайл. Шотландско момиче ви отвежда до предната стая на втори етаж, където е просторният кабинет на Създателя на светове. Там той прекарва по-голямата част от времето си сред купища книги и документи; горните лавици на библиотеката му изобилстват от нови, неотваряни книги с авторски посвещения; последните месеци работи с многобройни ръкописи на староанглийски и безчет заети от обществените библиотеки брошури за епохата на Кромуел; от време на време хвърля поглед към тухлените фасади и паважа на улицата или към тревистото кътче в съседния двор; или поема към Британския музей, за да го превърне закратко в свое работно място. Така протича първата половина от деня му, както е било при повечето литератори; а следобед прави разходка от по една-две мили, прекосявайки крайните квартали, докато излезе извън града, макар че тъй едва ли би стигнал по-бързо до истински дива, гориста местност. Между другото, откъде ли не се стичат посетители, за да го видят, макар малцина да заслужават да бъдат видени от него – сред тях има доста "бележити посетители от Щатите; и с цялото това разнолико множество той щедро общува; английският му е с подчертан шотландски акцент и за изненада на всички, говори общо взето така, както пише – на своя си "карлайловски език, от време на време прекъсван от продължителни, дълбоки, разтърсващи пристъпи на смях". Понякога ходи до Шотландия да обиколи родните обрасли с храсталаци хълмове; там язди по английския бряг, възседнал коня, купен с пари от тукашната продажба на книгите му. 

  Как в последна сметка живее, каква част от насъщния изкарва чрез всекидневен труд с перото, какво наследява и какво присвоява – все въпроси, които са важни и не бива да се отбягват в биографията му. Може би си струва да се отбележи, че не е реформатор в общоприетия смисъл на думата, че яде, пие, спи, размишлява, вярва, пророкува и постъпва, без да се съобразява с модерните и още по-малко със стари, традиционалистки представи. На много места гледали на него като на знаменитост – "захапал неизменната си лула, дружелюбно събира около себе си човеци с коренно противоположни възгледи, които го слушат като оракул". Много висока и мършава фигура, вглъбено изражение, тъмни коси, мургава кожа, имал излъчването на учен с нездравия си вид от прекомерното заседяване в кабинета – това е той, роденият на англо-шотландската граница, може би потомък на безчинствалите някога там мародери. Няколко негови снимки ни го представят в цял ръст, с шапка и наметка; на друга снимка изглежда според сполучливо определение "прекалено спретнат"; но единствените портрети, които си заслужава да се запомнят, са където сам той несъзнателно се е обрисувал.

  Книгите на Карлайл носят самоувереност и вдъхновение, срещат отзвук в много сърца, та е непростимо как цяла Англия не заечаваше ликуващо – от бряг до бряг, от Атлантика до Пасифика – та всичките там сноби и филистери да се втурнат да приветстват автора, чиято човечност обгръща и тях самите. Нима имаме нещо по-ценно от тези книги? Нима в последните години Англия е представлявала нещо друго за нас, които четем книги? Ако не я споменаваме като "Онази страна, където протекла епохата на Уърдзуърт" и няколко по-млади музи размахвали криле, или понякога като родината на Ландър, след смъртта на Колридж единствен Карлайл остана да поддържа славата на човеколюбива Англия. Най-доброто извинение за цялата суетня и греховност на търговията е, че ни запозна с мислите на този мъж. Търговията не би ме интересувала, ако не водеше до такива последствия. Днешна Англия дълго ще осъзнава какво дължи на Томас Карлайл... 

    1. Революциите се замислят от романтици, осъществяват се от фанатици, а плодовете им се ползват от отявлени негодници.
    2. Не вярвам в колективната мъдрост на невежи индивиди.
    3. Станете честен човек, и можете да сте сигурен, че мошениците са вече с един по-малко!
    4. Историята на света се гради от биографиите на великите личности.
    5. Великите личности са подобни на гръмотевиците, родени от небесата: хората ги очакват като носещи искрата и пламъка, за да си вземат от тях и да запламтят в буен огън.
    6. Природата не понася лъжи.
    7. Главната ни задача не е да бленуваме за мъглявото бъдеще, а да действаме сега, и то в посока, която ни е ясна.
    8. Любящото сърце е начало на познанието.
    9. Благословен този, който е намерил подходящата за него работа.
   10. Опитът е учител, който взима твърде скъпо за уроците си, ала в замяна на това никой не обучава по-добре от него.**

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, edited by 19 noe. 2019
–––
* Thomas Carlyle, (1795–1881) – шотландски писател, историк, философ, медиевист. 
** Съкращения и редакция: tisss. Оригиналната статия и сентенциите на български език:
https://magnifisonz.com/2017/12/04/%D1%82%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D1%81-%D0%BA%D0%B0%D1%80%D0%BB%D0%B0%D0%B9%D0%BB-%D0%BD%D0%B5-%D0%B2%D1%8F%D1%80%D0%B2%D0%B0%D0%BC-%D0%B2-%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%B0%D1%82/ 

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)    Роденият във Врабево, село нейде в Троянския балкан Николай Заяков (1940-2012) * – поет и колега в...