вторник, 13 август 2024 г.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1622.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1622.) 

    Да воюваш с каменния войник на хълма, защото пази памет за армията, освободила света и Европа на първо място от нацистката чума, ако не глупост, що е! Да бленуваш на негово място да монтират бутилка на фирмата "Кока-кола", ако не е най-жалък вид подмазвачество за нормален българин, какво унижение е? – Аноним (1947)

 7 apr. 1999 
ВАЛЕШЕ ДЪЖД НАД БРЕСТ*
На Соня и в чест на Жак Превер

Спомни си, ИриниВалеше дъжд над Брест,
струяха светлини над улицата сива,
часовникът ми бе блокирал точно в шест
и някакъв пиян шофьор тъкмо завива,
червеният трамвай – таз коледна играчка,
засече лошо форда и някак си го смачка
ей тъй за миг почти с нокти на орел.

С нокти на орел Съдбата в миг се спусна
и ние двама с теб седяхме там без чувства,
без дъх. И ужасен, там някой се провиква:
"Къде бе, идиот? Ах, тъпа проста тиква,
не виждаш ли къде, не знаеш ли кога,
та толкоз идиотски си тръгваш от света!"

Спомни си, Ирини. Не беше нито Брест,
ни с тебе сме били, но всичко виждам ясно,
единствено си мисля как, колко е ужасно,
че някой ден дъждовен ще си замина в шест
и всичко в твоя свят за миг ще се обърне
с поглед, впит назад към миналите дни,
когато сме стояли случайни, безразсъдни
и дъжд отгоре тъкмо почвал да вали.

Душата на шофьора край нас е прелетяла
и някъде отгоре като свещена крава
сам Господ Бог ни гледал студен, невъзмутим
как в своя сив живот безцелно се въртим
и миговете тихо зрънце подир зрънце
изцеждали са стихове от твоето сърце.
Пловдив – гнездо на пошлост и култура.

Plovdiv, edited on 13 avg. 2024

Илюстрации:
- Памет и за татко, 22-годишния фронтовак**.
- Момичетата на родния ми град парижанки.

___
* Соня Пехльова с псевдоним Ирини (1977), израснала в Пловдив артистична натура, на чийто стихове съм се радвал като влюбен шестокласник.



 Автор на "Barbara" е Jacques Prévert (1900-1977), на снимката:

Rapelle-toi, Barbara.
Il pleuvait sans cesse sur Brest... 
"Барбара" е може би най-разтърсващата военна поема на французина Жак Превер, посветена на дъждовен спомен от фронтовия френски град Брест от годините на Втората световна война и на двама млади, чиято любовна магия е най-красивото преживяване, по-силно от смъртта.
     Спомни си Барбара
   валеше дъжд над Брест от сутринта
   и ти усмихната вървеше
   сияеща и мокра, и весело ти беше
   под тоя дъжд

   Спомни си Барбара
   валеше като из ведро над Брест
   О срещнах те на улица Сиам
   усмихваше се ти
   и аз ти се усмихнах сам
   Спомни си Барбара
   не те познавах аз
   и ти не ме познаваше
   Спомни си
   спомни си оня дъжд тогава
   недей забравя
   Един укрил се в безистена мъж
   извика името ти изведнъж
   о Барбара
   и ти към него хукна през глава
   сияеща щастлива в мокра рокля
   и хвърли се в прегръдките му мокра

   Спомни си Барбара спомни си за това
   и ми прости
   че без да се познаваме говоря с теб на "ти"
   На ти говоря с всички които ги обичам
   макар да съм ги зърнал един-едничък път
   на "ти" говоря с всички които се обичат
   макар и да не ги познавам лично
   Спомни си Барбара
   недей забравя
   дъжда и мъдър и щастлив
   по твоето лице щастливо
   над тоя град щастлив
   дъжда над залива
   над Арсенала
   над кораба от Уесан

   О Барбара
   каква ужасна гадост е войната
   къде ли си сега и ти самата
   под тая буря непрестанна
   от кръв от огън и стомана
   И онзи който цяла в прегръдка те побра
   тъй влюбен и щастлив
   дали е мъртъв днес или е още жив

   О Барбара
   вали проливен дъжд над Брест
   тъй както някога вали и днес
   но не е същото сега е тъжен ден
   дъждът ужасен мрачен и студен
   Това не е дори и урагана
   от огън кърви и стомана

   Връхлитат само облаци небето

   озъбени ръмжащи псета
   които мократа си козина над Брест
   разтърсени отърсват
   и глутницата им далече някъде се пръсва
   за да умре далече някъде от Брест
   от който Брест и помен няма днес.
 
     Превод на Валери Петров (1920-2014). 

** Група злостни нещастници, пришълци в родния ми Пловдив, не проумяват истината, че на втория по височина хълм в осемхилядолетния град се издига символ и памет за достойнството на обикновения войник, пожертвал живота си, за да отърве света от нацистката чума. За мен каменният руски войник над Бунарджика е спомен и за моя мил баща, 22-годишен върнал се от Унгария в Пловдив с орден за храброст, който не желаеше да си спомня войната – с усилие съм вадел фрагменти от преживяното край Драва през март 1945 г. в сражения с нацистката окървавена до вежди елитна армия, когато от лекокартечната му велосипедна рота за "запушване на дупки по фронтова линия" от шейсет българи бъдещият ми баща през август 1947 г. е сред малцина оцелели наши фронтоваци по чудо. Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1693.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1693.)      Всичко, което съм като характер, дължа на стипчивата майчина обич. Как веднъж не ме е похвалила ...