Попитах го кой е тарторът за пакостите в класа им, а той: "Как кой! Ами, че аз. Даже имам и телохранител, един главок ме следва като сянка и ме пази от побойници".В чест на внука Борко, когото заради топчестото му личице и доброто сърце – дарявал любимите си играчки на хлапенцата в детската им градина и те на подбив го наричали Бобчо-Фасулчо. Ученик в елитната пловдивска немска гимназия, зарекъл се веднъж пред майка си: "Мисля да се изуча и никога вече да не си броим, мамо, стотинките". Съучениците му го търсели да им решава споровете... А той бие ли се? –питам дъщеря си, че все пак ми е внук, като знам какъв бях на неговите години. А тя:"Да се бие?! Че защо да се бие? В класа му го боготворят. Момиченцата се натискали коя да е около него, с пръстче да го докосне" – отвръща майка му, по-малката ми дъщеря Лъвицата.– Аноним (1947)
18 avg. 2013
БОБЧО-ФАСУЛЧО
Днес ти си моят Добричък герой.
Тук добрия го мислят за смахнат и луд.
Не си раздавай играчките, миличък мой.
Удрят ли те, бягай по-далече оттук.
Бий се с копривата, с бодливия храст,
на буболечето обаче стори му път.
Най-красивото е всъщност дори без глас,
а хубавите неща... Те винаги предстоят.
Ти пак не унивай, или пък не съвсем!
днес твърде живи сме, за утре не знам.
Дъждът дано да ти напомня за мен –
как чрез раните човек израства голям.
Бий барабанчето, мили, Празник е днес.
Слънце изгрява, идат хубави дни.
Ще си отидем накрая и ние без вест,
Само тъгата не давай да те плени.
Рам-пара! Рам-пара! Рам-па-ра-рам!
Естествено накрая всеки е сам.
Смей се, когато най-силно боли –
ние с теб сме една кръв, нали!
Пловдив – гнездо на пошлостта и културата*
Plovdiv, edited on 6 fev. 2025
Илюстрации:
- 18 август 2016 г. Внукът Борислав.
- Пазете децата си! Българи, бдете!
___
* На внука Борко, роден на 18 авг. 2008 г., и на майка му Лъвицата Надя.
** Омраза и пошлост в родния ми Пловдив от двайсетина години сее грандоман, обявил се по Пловдивската обществена телевизия за публичен философ заселил се в тук от градчето Долна Баня, Софийско. Бел.м., tisss.
.jpg)
.jpg)
