Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

събота, 2 септември 2017 г.

Документи – НАКОВАЛНЯ... ИЛИ ЧУК

НАКОВАЛНЯ

...ИЛИ ЧУК
    Наковалня или чук?... Чел си тоя девиз, предполагам. Или сам се пускаш по течението с удобния лаф "А от мене нищо не зависи!", или внимаваш доколко въобще светът зависи от  плуващи по течението наивници като тебе. Дали ще хвърля луди пари от частните си сметки прослойката свръх-заможни, за да ти внушава колко си зависим и неважен, ако наистина нищо не зависеше от тебе, а? Как мислиш?!
    И какво да се прави сега и после? – питаш.
    Какво ли? Преди години фрагмент от обърканите писаници на 75-годишния бивш счетоводител Петър Петров ме озадачи яко с твърдението, че винагивъв всички времена и епохи, е имало наглеци и идиоти на власт, ала и никога добрите съвестни хора не са преставали да съществуват. Имало ги е и в най-ужасните времена, при това са били мнозинство от хората. Винаги! Запомни това, винаги.
    (Из разговор по skype) 
Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 3 sep. 2014  edited 3 sep. 2017

Ars Poetica – ЕХ, ДА ИМАХ...

ЕХ, ДА ИМАХ...* 
 

Ех, да имах у себе си сила такава,
бих отворил училище едничко за всички,
където всеки да получава
всяко утро 
портокалов смях на звездички.

Крила детенцето нежно да има
и значи
в Часа по летене
да изхвърча учителят през комина
и да учи децата в движение...

Да се рее красиво и храбро в небето: 
да прави лупинги,
да се премята, 
тъй че да им се свива сърцето
на господата и дамите в инспектората.

Всяка седмица клоунът от цирка
да ни учи как да правим грешки
и да възкръсваме, когато умираме
след някое премеждие особено тежко.

Да имаме Минути по изчервяване,
Час по нежност
и Ден за прошка
и никога,
ама никога да не забравяме,
че добри могат да бъдат и лошите.

Ех, да имам у себе си дързост такава,
бих отворил училище едничко за всички,
където всеки от сън да става
всяко утро 
с портокалов смях на звездички!


Пловдив – европейска културна столица 2019


Plovdiv, edited 3 sep. 2017
___
* Реплика към може би най-известното стихотворение на италианеца Джани Родари (1920-1980). На цветните снимки – правнучката Виктория (2016) и внукът Борислав (2008). Бел.м., Jores.

Ars Poetica – ПОХИЩЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

ПОХИЩЕНИЕТО
НА БЪЛГАРИЯ

България цяла се е предала –
младите бягат, старите мрат,
крадат я за живо и за умряло,
цигани бясно тук се плодят...

Спирам дотук и желая наслука
на всеки млад и сърцат идиот,
който презглава бяга оттука,
да дири в чужбина друг свой живот.

Нямаме Ботев, нямаме Левски;
имаме политици – за чудо и срам.
Крещене от болка не е уместно,
поне свещ да палнем в Божия храм
*!

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 30 avg. 2014 – edited 2 sep. 2017
___
* Баташката черквица след Април 1876.