Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

неделя, 1 февруари 2015 г.

Ars Poetica - ЖИВОТЪТ НИ РАЖДА С КРИЛЕ

           ЖИВОТЪТ НИ РАЖДА С КРИЛЕ
         
По телевизията снощи един пуйет
два часа се пудреше върху темата "Поезия"
и усърдно чепкаше дреб.
И друга една гарга - уж го критикуваше,
пък очевидно тъй се вълнуваше,
че може да се поотърка о своя кумир,
та безспир
четкаше пуйета колко е неповторимо велик,
как глъбинно умее да разкодира естеството
на онуй тайнствено нещо, което зовем "живота".

Надавах ухо и съзерцавах децата,
които се гонеха, квичейки пред блока
долу - посред калта и тъмнината.
Милите, те не знаеха що е изкуство,
поезия що е
и философски чюфства.

Те просто живееха: падаха, ставаха,
и пак падаха, и пак ставаха
с драскотини и рани,
с подутини, синини,
понякога изподрани,
с избити зъби,
понякога нахапани
дълбоко, до кръв,
от което ужасно боли и сърби...

Докато ония двамата -
 водещата или госпожата, т.е. дамата
и оня неин велик именит стихоплетец
в това предаване тъпо,
явно не разбираха колко е скъпа
за едно честно и храбро хлапашко сърце
илюзията, че животът ни ражда с криле.

И значи, най-високо поетичeско изкуство
е именно това възторжено и крилато чувство.

          Plovdiv, 2010 - redact. 1 fev.2015