Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

вторник, 21 февруари 2017 г.

Ars Poetica – ГОЛЯМОТО НЕДЕЛНО ПРАНЕ

     Тук всичко се прави така, че да ти е трудно, гадно, мръсно и мизерно. Това е България днес. Имаме уникална природа, която куцо и сакато с пот на чело усилено се мъчи да унищожи, и да ви кажа, успяват. С една дума, тиня. 

Родоотстъпничество и реализъм, форум за емиграция и работа в чужбина

ГОЛЯМОТО НЕДЕЛНО ПРАНЕ

Започва голямото неделно пране.
Мръсните гащи и ризи вадете –
нарежда майката с подутите колене
и сапунена пяна до раменете.

Първи, разбира се, пристъпя смутен
големият син. Той носи... сутиен,
и дузина дамски пликчета носи
на моми дългокоси
големият син студент.

Поглеждат го презрително,
строго осъдително, заплашително.
Чува се: "Да-а-алече ще иде!
Е-е-ето ги значи неговите книги,
ето го значи неговото учение.
Ама че поколение!"

Естествено изръмжалият е бащата,
който здраво се е подпрял на вратата,
пиян-залян,
със своя каскет голям,
стоящ на главата му като тиган.

Той носи потника си протрит
с мирис на пор и кромид.
Потника мишките го изблизали
за солта, която на всяка твар е нужна,
види се, и други живинки са го гризали
и вероятно са си живели задружно...

"Тоз потник му е от армията ни спомен" –
намесва се бабата и вади огромен
кървавочервен сукман.
Сукманът е като бойно знаме развян
и бухнат в коритото със сапуна,
докато бабата се криви като маймуна
и се киска,
досущ пенсионирана народна артистка:
"От този сукман
трепереше нявга хайдушкият ни балкан".

Ето че и дядото се показва,
по вида му личи, че го свива язва,
кисел, сърдит, махмурлия, немит,
той избухва като динамит
и захваща да плещи простотии,
същински депутат в Парламента.
Бързо го успокояват,
като му връчват шишенце ракия.

И ораторът се умилява,
ухилен, ризата си дава, обаче все пак
ползва момента да дръпне паметна реч:
"Българийо, и ризата от гърба ми взеха!
Свърши се веч".

Последна, то се знае! – е дъщеричката.
А какво ли мъкне в полите си тя?

"О боже! – възмущават се роднините. –
Кога роди, бе? Казвай коя е гадината,
кой е щастливият баща!"

И ето, извряква в коритото
току-що роденото, недоубитото,
недоудавеното българско дете.
И майка му тръсва:
"Сега на кой тарикат да го кръстим,
да се знае, че не е копеле,
да помни чие е, кога порасте!"

Пловдив – европейска столица на културата 2019

Plovdiv, 7 avg. 1987 edited 21 fev. 2017