Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

събота, 1 април 2017 г.

Ars Poetica – ГОВОРЕЩИТЕ ВЪВ СЕНОТО

ГОВОРЕЩИТЕ 
ВЪВ СЕНОТО

– Защо ти е таван, когато
небето цялото ще имаш
със гроздове звезди?
Така е, мила, но на лято,
когато нощите са тихи
и сгушена до мене ти.

– Иззад захлопнати прозорци
ухание как ще усетиш
от полските треви, жита?
Не ще усетя. Но в умора
желая зиме в студовете
с теб да се приютя.

– При мен е тесничко и шумно,
съпруг и две дечица дребни,
аз – друга там…
Така е. Но това са думи,
а ти на мен си ми потребна,
че ми омръзна сам.

– Какво предлагаш да направя?
Нима съм луда да зарежа
граденото дотук!
Но аз обичам те такава,
очарователна и свежа.
По теб съм луд.

– О, да! Чудесно е, мой мили,
ала не ще съм вечно млада,
така че – забрави!
Ужасно е, че ще ми липсваш.
Без тебе дълго сам ще страдам.
Целувай ме и си върви.

– – –
Така си бъбреха в сеното
он
ези двама. И защото
омъжена бе тя,
прегърнати, опиянени
един от друг току пред мене
не ме усетиха в ръжта.

Обърнах се и отдалече
реших, че трябва да ги пазя
от зли очи и та
зи нощ.
…С мъжа й пихме цяла вечер:
бедата си той ми разказа
и ромът хич не беше лош.


Пловдив – европейска културна столица 2019
Plovdiv, 5 avg 2007 edited 2 apr. 2017

Ars Poetica – НИЩО ПОДОБНО

НИЩО ПОДОБНО

Докато тя казва: "Не трябва, не трябва",
в сво
йте прегръдки той просто я грабва,
той я хвърля объркана право в леглото
и после се хвърля самичък, защото
дето се вика, хормонът го чука,
или казано просто – съвсем не му пука
какво ще си кажат другите гости...


А другите гости не са никак прости;
те всъщност разбират: тя казва "не бива",
отчаяно влюбена и толкоз щастлива,
че вече ще бъде направо кощунство
да спрат това негово буйно безумство.


И те се измъкват на пръсти с усмивка
в съседната стая на скучна разпивка,
преди да поемат по сво
йте пътеки,
и всеки – със своите грижи не леки.
И няма да виждат под небесния свод
нищо подобно в своя сбъркан живот.

Пловдив – европейска столица на културата 2019

Plovdiv,  1 apr. 1992 – edited 1 apr. 2017