Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

събота, 24 ноември 2018 г.

Ars Poetica – ДУЕНДЕ

ДУЕНДЕ

Какво вълнуващо преживяване,
каква красива рамка са косите
за твоето лице,
любима.
И не зная
захласът откъде ли иде този ден.
Товарът непосилен на четвъртък,
петък, събота и неделя
стягам,
изкачвам се по хълбока на вечерта
в сряда – смирен и хитър,
подъл като индианец,
който се преструва на заспал.

И защо ли това хитруване
и преструвките ми, като не успявам
сам себе си да опазя
от себе си и очите... ах, очите ми,
плувнали по реката надолу,
бъбриво всичко ти казват.

Каква нежна приказка си, любима!
Посегна ли, страх ме е
да не те разруша, да не съсипя
този нежен образ, и тогава
дали всичко няма да се разпадне
на делнична пепел,
дали грак на смехове няма
да ме затрупва цяла нощ и
вторникът ще ми се види черен?

Как ненужно е да знаем всичко
един за друг!
Предпочитам да те виждам как минаваш
горда и шията източена да знам,
че знак е, и – вирната, брадичката
с полуоткрехнатите устни,
и носът – незабележимо 
като въздишка скършен,
да ми говорят:
 
– Спри! Недей разваляй илюзията.
Днес, човеко, е твоят Свети Понеделник.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, edited by 23 noe. 2018
___
* От сб. "Кардиф", изд. 1998 г.,бел.м., tisss.





Документи – ТАТКО МОЙ, ТИ, КОЙТО НЕ СИ НА НЕБЕТО!


ТАТКО МОЙ,
ТИ, КОЙТО НЕ СИ 
НА НЕБЕТО!
    
   Снимката е от август в местността Юндола сред Родопите, когато бях само на 25, а той – на два пъти по 25. Не знам по-точен еталон за оценка на личности и събития от неговото мълчаливо присъствие в живота ми след смъртта му. Татко мой, ти който не си на небето – и точно заради това си ми пример за човек с достойнство. Отиде си, без да правиш драми, без да създаваш смут около себе си. Когато те погребвахме, гробарят – вероятно изненадан, че лицето ти беше покрито с парче тензух, отметна със замах тензуха, и като видя обгореното ти почерняло от огъня лице, се извърна и се изплю. Това ми е достатъчно да знам, че най-висшето и най-мизерното винаги крачат ръка за ръка. Просто такъв е животът!

   Между другото, когато щатният фотограф на пловдивския Дом на армията, прие да ми извади от негатив твоя снимка за надгробната плоча, и на следната сутрин, както се бяхме уговорили, отидох да прибера негатива, излезе жена му – чудесна дама на средна възраст, която ми подаде целулоидна плака с образа на баща ми: "Той още спи – каза, – защото до три часа снощи си е вадил очите с тази плака". След два дена, когато се видяхме с Фучански и попитах какво му дължа, рече ми: "Снимал съм досега стотици, хиляди лица, но за първи път срещам лице с толкова силно излъчване. Твоят баща трябва да е бил необикновена личност. Нищо не ми дължиш, за мен беше предизвикателство да извадя точно това излъчване върху плаката".

Пловдив – столица на културата, Европа 2019


Plovdiv, edited by 24 noe. 2018