петък, 8 февруари 2019 г.

КАМЕННИЯТ ВОЙНИК

 Лицемерието неизменно си пада по гръмки фрази и тържествени заклинания. Инак човешките неща са лесно разбираеми, защото са простички: обичай, това е.

КАМЕННИЯТ
ВОЙНИК

Откакто се помня, той все си е там –
вгледан на Изток през хиляди километри
към онези безбрежни Руски степи,
към селцето, където бе черквата храм
и невръстните му братя и сестрички
скачаха наоколо като жребчета и козички
и спяха сред овчите стада и тревите
с ромона на ручея, жеравите и щурците
както никъде другаде по широкия свят
не живее странната Руска душа.

И когато над смълчания селски мегдан
прогърмя тенекиеният глас на Левитан,
този развейпрах Альошка бе в сеновала
и се боричкаше там със своята бяла,
със своята тръпнеща чипоноса Катя,
която му изпохапа от страст рамената.

И го боляха още тези негови рамена,
когато потегляше сам на война,
и го закопчаха в неугледните дрехи
на войник от пехотата, оттогава навеки...

Моя корава и простичка войнишка съдба,
какво знаем ний за световните въпроси,
за политкомисари и разни партайгеносета,
планиращи поредната Световна война!

През грохота на веригите, през прахоляка,
на Историята през опърлената ръж
ти, войнико, се отправи на Запад
и се втвърдяваше като истински мъж,
и разпердушини накървавените орди,
и влезе в моя Пловдив смъртно ранен,
и се втурнаха някакви възторжени хора
да ти свалят звезди посред бял ден.

...Защо ти беше да идваш тук!


По-добре да си останал един труп
там, в руските степи или край Виена,
или дори в Берлин,
само не тук – лицемерно любим,
лицемерно презиран, 

въздиган като светец
и накрая охулен гранитен мъртвец.
Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 10 uli 2000 – edited by 8 fev. 2019

Илюстрации:
горе – 2017 г., Пловдив, Паметник на руския войник върху Бунарджика
долу – 1938 г., редникът от Българската армия Борис Ангелов, дядо ми.
___

* Някогашният ми пръв помощник при създаването на един от първите след Десети ноември у нас опозиционни вестници – "Демократическо знаме" (май 1990-февруари 1991) Спас Гърневски (1953) преди години обяви предизборната си кампания за кмет на моя роден град с идея Паметникът на руския редник да бъде разрушен или префасониран, че да не напомня за издъхналите в Пловдив от рани, болест или друга причина войничета на някогашната Съветска армия. Текста по-горе смятах да посветя на кандидата Гърневски и понастоящем огнен оратор за партията ГЕРБ в Парламента, но като размислих, отказах се. Остана си текстът реплика относно опити да бъде сринат знак не за войнственост, колкото за пожертван живот. Като син и внук на фронтоваци от Българската армия в Първата и Втората световна война, участвали в сражения с вражески пълчища, няма как агитката на напористите мекерета на отвъдокеанския Биг Брадър лично да не ме засяга. Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)    Роденият във Врабево, село нейде в Троянския балкан Николай Заяков (1940-2012) * – поет и колега в...