НОВОГОДИШНА ИМПРОВИЗАЦИЯ

Зъзна отчаян пред твоята врата
и над света се стеле снегът.
Нощ новогодишна, а ти си сама,
помниш ли лятото как отлетя?

Колко щастлива беше, нали!
Искряха от обич твойте очи.

После отмина и есента -
спусна воал от сухи листа.

Като лист в календара откъснат лежиш,
защо тая вечер самичка седиш
пред маса, отрупана с куп ястия?
Любов ли си нямаш! Имаш тъга.

Ала с тъгата сам нощем не бива
да си, ако искаш да бъдеш щастлива.
Зъзна отчаян пред твоята врата.
Това знаеш ли! Или да крещя?

Пловдив, 31 декември 2011 година