сряда, 31 май 2023 г.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1293.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1293.)

  Лесно е да раздаваш присъди. О, това нещо се удава изключително леко! Тънкостта обаче е да разбереш защо са толкова нагли онези, които ни дразнят. – Аноним (1947)

  4 apr. 1994

УЧИТЕЛЯТ АЛФОНС*

  Йовков е голям наш писател, малкото му име е Йордан. Както се вижда, фамилното донякъде съответства на личното му име. Може дядо му да е Йовко или Йовчо, обаче баща му, като не го кръстил тъй, дал му е пак нашенското име Йордан... Както е редно, и Йордановците си имат имен ден, кога попът зафучи кръста в реката и апапите ще се издавят кой пръв да докопа този кръст, но какъв имен ден може да има човек с името Алфонс, когато фамилното му име идва от нарицателното по нашия край на Тракия за абсолютен тъпанар и ачик левак Бай Грую?! В трети клас по някое време класната ни Кавръкова се поболя и я заместваше някой си Груев, учител по български на горните класове, малкото му име бе Алфонс, обаче деветокласниците го префасонирали в Ал фон Говедото, че любимата му фраза била "Вий сте цели говеда, ама ще ви оправя аз вас, та ще ме запомните за цял живот!" Като че говедата може да не са цели. Цели са, разбира се!

  Алфонс не напада по обикновения познат начин, а размахва лапи във вид на витло на вятърна мелница и бие текмета (шутове) с ляв и десен крак. Кой ли ще му се опре! Учениците го възприемаме като напаст, като природен феномен. "Можеш ли да спреш ти вятъра!", както се казва в хубавичко стихотворение на една от великите поетеси на България г-жа Елисавета Багряна, която, като не си харесвала фамилията Бояджиева, че отвсякъде онова ми ти Бояджиева й смърдяло на мазен, чак залоен турски сериал, та се прекръстила на Багряна – боядисана, вапцана, оладжак, както казват турците.

  Какво да сториш пред такова бедствие! Не можеш го възпря, ни ще го умилостивиш другояче освен с молитви и покаяние... Когато го създавала, Природата си послужила обилно със суров буков материал и първобитни сечива, на първо място секира и чук. Алфонс е някак ле-еко издължен и леко пипонест. Фигурата му представлява спортно коремче върху масивни къси крачета, окончавани от огромни плавници. Плавниците са пъхнати в масивни патъци, които Алфонс – когато са го назначили в междучасията за дежурен даскал по коридора, забърсва със сиво кадифено парцалче. Косите му са плътно пригладени, маже ги вероятно с мас или шарлан и лъщят с оттенък на захабен стар чаршаф. От джобчето на сакото му се подава кирливо кокалено гребенче. Винаги зализан, в панталони с остър ръб – муха да кацне, ще се разкрачи на ръба му, неясно как и според каква алхимия, наместо представа за елегантност Алфонс буди погнуса. В костюма му освен плюшеното парцалче се гуши и посмачкана тубичка боя за обуща "Ималин", стъклено шишенце древен одеколон "Дунавски вълни" и незабравимият за поне четири поколения българи, които са били войници в казармата, крем "Младост", изобретение от ерата на непрежалимия Вълко Червенков, лъскава пинсетка, пиличка за нокти и крива ножичка за маникюр. С пинсетката си скубе косъмчетата в носа или вътре в ушите. Заради нещо тежко, тъпо и мрачно, излъчващо се откъм масивната му фигура на темерут по рождение, напомня голям торен бръмбар.

 Алфонс е силно влюбен в себе си. Обикновено цитира свои мисли, като не пропуска подробно да ни обясни при какви обстоятелства въпросната "мъдрост" му се явила в акъла; то са мисли, изречени непременно по специален исторически повод. Въобще и изобщо, от него лъха на злост, високо самочувствие на мисионер сред диви племена, философ-психолог и археологически разкопки. Цитира чат-пат откровенията на някой си Карл Маркс. Застане пред мигащата на парцали Ванчето Футекова, която пак не си знае урока, па с гробовен глас бръмчи като булдозер, кога чисти коритото на Марица, пресичаща Пловдив, от купища битов боклук, дървета и храсти:

  – Ако си спомняш как се изразих миналия път, мила Футекова, от теб нищо свястно няма да излезе. (Продължителна пауза, за да осмислим всички казаното.) Ти си тъпа и мързелива. – Па се обърне към нас: – Трудът, деца, превърнал маймунката в човек. Онези маймунки, дето не се трудили, клечат си още горе на палмата и чакат някой да ги свали от клона с бананите.

 Застинал с разперени откъм лактите лапи под лика на Карл Маркс, нечистоплътен и чорлав като идола си, Алфонс описва "капетализъма" като ламя... Брадатият Маркс боцка ламята с много стройната си теория за човешкия род. Замирише ли й на Маркс, ламята – "капетализъмът", демек, хуква вдън гори тилилейски, отвъд Атлантическия океан да се спасява. Отдалече Алфонс яко напомня злодей от скандинавска легенда. Отблизо се хвърлят в очи бухалските му вежди и смръщеният поглед. Същевременно напомня на някогашните скитници, които олицетворяват злото в Чаплинова комедия. От него лъха на чесън и непрани гащи, препържена риба и одеколон. Отвори ли уста, изникват жълтеникави зъби и позлатена коронка. Чистник. Все си бръска пърхота от дрехата. Гнусливо, с две пръстчета, чисти полепналите по костюма му конци и косми. Където да се появи, като гол охлюв (плужек) върху листо от маруля оставя блестяща, видима отдалеч слузеста диря. Любимият вестник "Дума" е пъхнат в джоба на сакото, та отдалече да се знае: това е любимият на обновените партайци вестник "Дума". За другите вестници се отзовава някак неласкаво, току рече: "Оня парцал аз го не чета". 

  Ето част от негови откровения: На вестникарите и телевизията се дължат бедите на България. Нужна ни е здрава ръка, за да успее Демокрацията и у нас. Прогресивното човечество се надява единствено на демократа-новатор. Няма от демократа-новатор по-честен и по-достоен. Всичко прекрасно е дело на истинските професионалисти от партията на обновените демократи, славната БеСеПе. Най му се радват единайсет- и дванайсетокласниците от четвъртия етаж, кога по черната дъска се хване да драще темата на новия урок с правописни грешки. Подземали са го да обясни защо се пише "мляко", като и "млеко" не е грешно, кое всъщност е правилно: футбол или фудбол? И Алфонс така се замотавал из тъмните дебри на българската граматика и родна реч омайна сладка, и особено в глаголните й времена, че се случвало, потен, да ломоти:

 – Сватба се пише "свадба", тъй ли! А аз какво съм казал? – Или хитрувал, хилел се идиотски, въртял зъркели като циганка, хваната в зарзаватчийница да си пъха цели краставица под полата: – Реших да пробвам колко знаете, пък вий сте се хванали на въдицата. Хе-хей! Българският, това не ви е две и две прави четири. Сметанката е за фасулковци, а граматиката е бетер философия! Ако залягате, колкото аз съм залягал над книжките, и на вас ще ви се изясни делото на Кирил и брат му Методи.

 Дъщеря си Алфонс записал в съседното училище "Димчо Дебелянов" да учи, че на колегите си тук хич им няма доверие. Получила Катенцето "три" по физика и ревнала да плаче, присмели й се децата и търчи Катюша при тате. Пипва той двама по-устати главоци, сблъсква им кратуните една в друга. Рекъл му физикът Койчев: "Ах, не бива тъй, г-н Груев. Вий, коскоджа ми ти мъж за чудо и приказ, дечурлигата да пердашите". Алфонс и върху Койчев налетял да му шибне един. "Шибна един" – фраза от речника на бившите най-достойни синове и щерки на нашия народ и Партията-ръководителка: БеСеПе, ГЕРБ, ДеПеСе или коя да е друга, все произлезли изпод шинела от Татовото БеКаПе. В предаване in live от залата на Великото народно събрание изнервена кипра госпожа** от партия с яко демократично име покани от трибуната вечно хитруващия и вечно изплъзващ се като мокър сапун в банята лидер на Демократическата партия:
  – Господин Савов! Ах, господин Савов, що не излезете във фоайето на Парламента да ви шибна един! 
  Ама отзова ли се на любезната покана кавалерът бай Стефан Савов, отиде ли да му шибнат един, дип не стана ясно на целокупния роден електорат отсам телевизора... Подир физика Койчев на бойното поле се появява и Елка Бресковска. Директорката Бресковска заплашва, че ще извика полиция, а нашият Алфонс отвръща, че с женоря не му е работа да се занимава, ама ако госпожата толкова напира, не му е проблем и на нея да й шибне един. И Бресковска си подвива куйрука***. С лапи върху шкембето Алфонс изпод вежди измерва тълпата от петстотин случайни кибици, затаили дъх, па отронва онзи любим свой лаф: "Вий сте цели говеда, ама ще ви оправя аз вас, та ще ме помните цял живот". И понеже в квартал "Изгрев" два месеца се обсъждаше само този случай, фукаме се пред хлапаците от съседните училища, че тренираме за бой и самоотбрана при господин Груев. Инак в часовете по български при нас е мъртвило, та закопняхме по нашата Кавръкова. Досадница е тя, обаче не ни блъска с юмруче по гърба и муцуната.

 На млади години Алфонс пребивавал в съветската република Коми, където го наели за дървосекач. Не бил сякъл обаче с останалите дървари, ами си клател краката, като партиен секретар в канцелария с никелиран самовар, килимче с еленчета зад гърба и декоративна палма, съчинявал стандартни доноси за своите сънародници. Изхитрил се по някое време доносите да ги размножава с индиго. Попълвал към типовия донос само име и фамилия на съответния отстъпник от "марксизъма-ленинизъма", докато на генерала-партизанин от ДеСе в София му писнало да чете и препрочита все един и същи секретен доклад от далечен Сибир. Доядяло ги смелите наши чекисти да гледат как агентът им Алфанасий Груевич дебелее и плуе от мързел в Република Коми, та го забили отчетник по въгледобива им по-дълбоко: в китното сибирско градче Красная Пицунда. За парлама го командировали в Красная Пицунда, нека да види Партията, че и той полезна работа може да върши. От онзи период вероятно му е останал навикът да се зъби: "Шта прата аз да чукъш камани" – намек за родните ни профилакториуми с романтични имена: Скравена, Персин, Слънчев кът, Белене, "Шта науча аз теб къде серат гладнити!" – или ругае и кълне на неговия неразбираем развален руски язъйк.

  Часовете ни почваха ето така… Изпъне се дежурният пред черната дъска и изквичи громко: "Кла-а-ас, смирна!" Сдървим шия, зъркели опулим. Алфонс ни огледа-огледа внимателно, направи два-три тегела пред строя, па откликне тоже па рускаму язъйку: "Свабодна, маладци!" И ние сядаме. И се захваща неговото 40-минутно театро. Накара ме един път да чета "изобразително", както се изрази, "Песента на синчеца" от Иван Вазов. Мрънкам си аз тихо, но нарочно изкрещях "Бог самичък ме посея и поля ме да раста", и тогава Алфонс поправи и патриарха на Българската литература дядо Вазов:

  – Господ...? Какъв господ, мойто момче! Няма Господ! – Па се оцъкли, сякаш му се яви внезапно Божият образ, усети току-що Божията промисъл. Впери се в напомнящо очертанията на бившия Съветски съюз огромно лайняно леке на тавана в класната ни стая, последица от ноемврийските хладни дъждове и прокапалия училищен покрив, и си замълча унило. За Алфонс, ако има сила, по-могъща от Александър Велики, Буда, Кришна, Тангра, Перун, Зевс, Кронос, Юпитер, Йехова, Саваот, Аллах и божествената им компания наедно с пророците, това е замижал мустакат Чичка с луличка, някой си Йосиф Висарьонич. Посочи ни го на картина в рамка, където този Висарьонович или Висарьонич тъкмо е врътнал нуличка от дим. Става то нейде на майната си, в Маскве или както казват, в Третия Рим на онзи проектиран от г-н Маркс световен концлагер за щастливите хора и прогресивното човечество.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 31 maj 2023
 

Илюстрации:

- Стефан Савов (1924-2000), от големите играчи.

- Петя Шопова, която пожела да му шибне един.

––––
* Глава ХХVI от ръкописа "Историйките на ученика Ламски" (1994-2004).
** Петя Шопова (1951) е от Пазарджик. През 1973 г. завършва Право в Софийския университет. Член на БСП до ноември 1993 г. Депутат от ХХХVI до XXXVIII НС, между 1997 и 2001 г. е и зам.-председател на XXXVIII Народно събрание, и зам.-председател на Българската евролевица. От 2001 г. преподава в Институт по криминалистика в Русе, професор по криминология. Романтичен житейски път! Човек трябва да е грубиян по душа и манталитет, за да знае каква сила е липсата на възпитание в политическия живот.
*** Тур.: Опашка. Бел.м., tisss

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1558.)

  ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1558.)     Не се плаши от локвата, душа и свят й е да те окаля! Смачканото празно тенеке вдига глъч до неб...